Румен Радев с новина: България започва да сече евромонети

България започва подготовка за сечене на евромонети, обяви президентът Румен Радев навръх Никулден – празника на банкерите.

„Преди минути в Брюксел се подписа изключително важен документ“, каза държавният глава. По думите му става дума за меморандума между България, държавите от еврогрупата и Европейската комисия, с който започва подготовката за производството на българските евромонети.

Всяка държава в паричния съюз има право на свои символи върху едната страна на евромонетите. От българска страна документът е подписан от управителя на БНБ Димитър Радев и служебния финансов министър Росица Велкова.

Меморандумът не гарантира, че България ще влезе в еврозоната, но може да се тълкува като символичен знак на подкрепа на страната по пътя към еврото.

Дали България ще приеме еврото от 1 януари 2024 г., ще стане ясно, ако през пролетта на следващата година страната поиска Европейската централна банка и Европейската комисия да изготвят извънреден конвергентен доклад, който да оцени дали България отговаря на условията за влизане в паричния съюз.

„Подписването на меморандума е признание за усилията на няколко правителства, включително усилията на служебното правителство да се справи с огромната инфлация. Признават се и усилията за макроикономическата стабилност“, каза Румен Радев.

В края на октомври парламентът прие решение правителството и БНБ да ускорят усилията за въвеждане на еврото в България от 1 януари 2024 г. Впоследствие управителят на БНБ Димитър Радев каза, че този акт е вдигнал шансовете за въвеждане на европейската валута след малко повече от година от около 0% до 30-40%.

От 1 януари 2023 г. еврозоната ще приеме 20-я си член – Хърватия. Въпреки че започна подготовката си с година закъснение след София, Загреб успя да навакса и дори изпревари България.

За приемането на Хърватия обаче евроинституциите допуснаха сериозни компромиси с правилата. Страната бе одобрена, въпреки че не отговаряше на част от числовите критерии – за дефицит под 3%, дълг под 60% от БВП и инфлацията под трите най-добри плюс 1.5 пр. пункта.

Българските власти също се надяват на подобно „гъвкаво“ третиране, защото иначе няма как страната да отговори на изискването за ниска инфлация.