Каналджиите най-често използват автомобили под наем, а полицейските екипи на входа на Бургас проверяват всяко превозно средство.

С маршрут в телефона: Как мигрантите пресичат България (истории за каналджийството)

„Едно време границата се охраняваше лесно – имаше вишки, стреляше се, а освен това никой не искаше да влиза в България. Хората искаха само да бягат, от строя. Сега е по-друго.“

„Хващаме сърбин трафикант. Няма да повярвате как от лека кола излизат 10-12 човека нелегални мигранти. Не знам как се събират. Арестуваме каналджията, съдът му налага глоба, после го екстрадират в Сърбия. Държавата даже самолетния билет му плаща, а там няма проблеми и не го наказват.

Тук е нарушил закона, но него не го интересува. След няколко седмици пак го хващаме – същия сърбин с друга група мигранти. Вдига рамене и казва, че ако прекара няколко групи по 10 човека, цяла година може да не работи. А от телефона му чуваме как го инструктират на сръбски: „Ще кажеш, че те малтретират.“

„В телефоните и на каналджиите, и на мигрантите намираме карти с джипиес координати и точките от маршрута, по който трябва да мине групата. Има полицейски пунктове по основните пътища от границата към Бургас. Всичките им маршрути са съобразени с пунктовете, за да ги заобиколят. През лятото вървят по 20 – 40 км пеша през Странджа, не влизат в селата, а се крият по деретата и покрай реките, за да стигнат близо до магистралата.

Сега са по-малко, защото е студено и не могат да вървят из горите толкова дълго. Покрай „Тракия“ ги товарят на бусове, джипове, камиони и тръгват към София, а после към Сърбия и Европа. На каналджиите обещават по 200 – 300 евро на човек, а колко им дават, не знам.“

„Спираме колата, вадим трафикантите, подреждаме ги до пътя и започваме да им слагаме белезници. Те се хвърлят по земята, ровят и вадят от джобове и раници мръсна, изцапана и намачкана топка хартия. Поглеждам – Коранът, станал на парцал, а те го целуват и се молят. За тях няма закон, няма небе, луна и планети отгоре. Над тях е само Аллах. Повечето не са агресивни, не идват въоръжени. Някои носят малък нож, но като ги хванем по-често се опитват да се скрият и да избягат, а не да се съпротивляват.“

Разказите са на няколко от стотиците полицейски служители, които участват в наряди близо до границата с Турция, в Бургас и района и които обхождат горите на Странджа. И които от месеци се сблъскват многократно с трафиканти и нелегални мигранти.

По тяхна молба и от мерки за сигурност „Дневник“ запазва самоличността им скрита. Според тях в момента в Бургас положението с нелегалните мигранти е овладяно заради засилените мерки, но за сметка на това трафикът се пренасочва, а в районите на Елхово, Ямбол и дори София „ври от мигранти“, които търсят алтернативни маршрути към Сърбия и Европа.

През последните месеци полицията затегна мерките за сигурност и въведе нови методи за ограничаване на трафика на нелегални мигранти през България. Тактиката на униформените се променя непрекъснато – обстоятелство, което се налага и заради изобретателността на мигранти и трафиканти, които правят всичко възможно да заобиколят зоните с полицейско присъствие. И двете страни, изглежда, се учат в движение – една от друга, а и от грешките и пропуските си.

Загиналите полицаи в Бургас – повратната точка за по-сериозни мерки

Некролозите на 31-годишния Йордан Илиев и 43-годишния му колега Атанас Градев са залепени на входа и посрещат всеки, който влезе в сградата на Областната дирекция на полицията в Бургас. Илиев е бил старши полицай в сектор „Охранителна полиция“ в Първо РУ, а Градев – командир на отделение в сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ.

Инцидентът от 25 август с автобус, превозващ група нелегални мигранти, който се вряза в патрулка на входа на Бургас и доведе до смъртта на двамата полицейски служители, се оказва една от повратните точки за засилени мерки и нова тактика в борбата с нелегалните мигранти.

На 22 ноември се стига до друга подобна гонка в центъра на града между полиция и жандармерия с автомобил, превозвал нелегално влезли в страната чужденци. В преследването на колата, в която е имало осем мигранти, са се включили екипи на полицията и жандармерията. Колата е била блокирана в затворена улица до пешеходен подлез, където каналджията и превозваните от него чужденци са арестувани.

След смъртта на двамата полицейски служители през август е взето решение за изграждане на 7 контролно-пропускателни пункта (КПП) на територията на областта, на които да има постоянно присъствие на съвместни екипи на гранична полиция и на служители на областната дирекция на полицията, които да проверяват всеки автомобил по трасето.

„Беше направен анализ и изградихме постоянни КПП-та на ключови места – на главния път от Малко Търново към Бургас близо до детелината на кв. „Крайморие“, близо до дигата към кв. „Меден Рудник“, между Средец и Бургас, около Дебелт, както и край селата Житосвят, Димчево и Русокастро.

Целта е да се препречи възможността на трафикантите да стигнат до автомагистрала „Тракия“, която е основната линия в посока София, а след това и Сърбия, а също така и да не бъдат допускани до града“, обясни пред „Дневник“ старши комисар Калоян Калоянов – директор на ОДМВР Бургас.

Освен постоянните патрули всеки ден се изпращат и допълнителни патрули, разпределят се в наряди и екипи, които претърсват горите със следови кучета и термовизионни камери за групи преминаващи пеша мигранти.

След инцидента са взети и други мерки – изграден е общ канал за комуникация на всички служби по трасето и при нужда от реакция може да бъде взето решение в реално време, което да стигне до всички служители. По този начин още от границата може да бъде проследено движението на автомобила и действията по спирането му да бъдат синхронизирани между различните дирекции и екипи.

Официалната позиция на МВР е, че няма служители, които се занимават с трафик на нелегални мигранти, а тези, за които е получавана такава информация, са проверявани от вътрешна сигурност и са образувани дисциплинарни производства.

„Всичко се знае. Като се определят нарядите, информацията се изпраща по цялата линия – от Малко Търново, до Елхово, Бургас и в София. Винаги, навсякъде по линията може да изтече информация и към мигрантите, и към трафикантите. Колега изплати кредита на майка си за два дни. Откъде са му парите?“, коментират служители пред „Дневник“.

Режат оградата, прескачат със стълби, крият се в деретата

Над 11 хиляди души са задържаните във вътрешността на страната бежанци от началото на 2022 г. до края на ноември, сочат официалните данни на Министерството на вътрешните работи (МВР).

Повечето от мигрантите влизат нелегално през дупки в оградата по границата с Турция. Понякога прескачат със стълби и потъват в гората, а полицията невинаги успява да покрие достатъчно добре цялата зона около оградата. Хората не са достатъчно.

„Съоръжението не е достатъчно добре поддържано, нито достатъчно добре обезпечено с екипи. Районът около българско-турската граница е обезлюден, теренът е изключително труден, а площта е голяма“, разказва директорът на Регионална дирекция „Гранична полиция“ Бургас комисар Лъчезар Момчев. Опити за нелегално влизане в страната по море засега не са засичани.

Групите мигранти са различни – по-малките са по 4-5 души, но има и по-големи – по 15 и повече. Повечето от тях са млади мъже на възраст между 20 и 35 години. „Нужни са още поне 1500 души, които да бъдат назначени на щат в Гранична полиция Бургас, но имаме уверение от ръководството на МВР, че се работи в тази посока“, обясни Момчев.

„През летния сезон изминават по 20 до 40 километра пеша по предварително определен маршрут, за да стигнат до точка, близка до населено място или до магистралата, откъдето да бъдат натоварени на превозно средство. Натискът намалява през последните месеци – и заради засилените мерки, и заради лошите климатични условия“, коментира Момчев.

Мигрантите са от много държави – предимно от Сирия, Мароко, Афганистан, Алжир и Пакистан. Имаме и единични случаи от Тунис. Пътуват без документи за самоличност и установяването на самоличността им много често е проблем.

Когато бъдат задържани, снемаме дактилоскопни следи (отпечатъци), проверяваме и дали имат досие. Провеждаме и разпит, като използваме преводачи, които са от страните им на произход.

По някои езикови особености те могат добре да установят и района, от който идват мигрантите“, разказа пред „Дневник“ главен инспектор Ивелина Михова – началник на сектор „Миграция“ при ОДМВР Бургас.

Тя обясни, че по закон е предвидено да се вземат административни мерки, като обикновено това е глоба, и е предвидено да бъдат върнати в държавата на произход. Докато тече процедурата, мигрантите се настаняват временно в центровете в Любимец и Бусманци, разказа още Михова.

Директорът на ОДМВР Бургас Калоян Калоянов разказва, че липсата на работа и икономическата криза е принудила сирийците, които са се установили в Турция, да търсят път към Европа. Освен това решението на Турция да връща сирийски граждани в родината им допълнително увеличава мигрантския натиск над България. По думите му анализи се правят непрекъснато. Търсят се грешки и пропуски и се поправят, преди да е станало късно.

Чужденци от 17 държави държат трафика на мигранти

На 16 септември вътрешният министър Иван Демерджиев заяви, че български граждани вече не се занимават с каналджийство, като това е в резултат на засиления контрол от МВР. Тогава той допълни, че за шофьори масово се наемат чужденци.

„Каналджиите са предимно чужденци – сърби, украинци, поляци, италианци, румънци, хървати… В последните месеци сме хванали каналджии от 17 държави от цяла Европа“, потвърдиха от полицията в Бургас.

Сред трафикантите има и българи, но значително по-малко. Информацията съвпада и с други официално изнесени данни от министър Демерджиев, които обясни пред депутати в комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, че България привлича и криминален контингент от цяла Европа – чужденци от Италия, Полша, Литва, Латвия и Украйна идват в страната с цел каналджийство.

Свободното придвижване в рамките на Европейския съюз улеснява каналджиите, които влизат в страната без проблем и обикновено остават само докато направят курса.

„Обикновено използват превозно средство под наем. В някои от последните случаи бяха използвали линейка, която отдавна не е със специален режим на движение, но беше взета под наем за превоз на мигранти“, разказа комисар Момчев.

„Имали сме случаи, при които използваха автомобили с фалшиво брандиране и имитация на спедиторски фирми и инкасо автомобил. При инкасото обаче случаят е по-особен, тъй като полицията няма право да го отвори на мястото, на което е спрян, а трябва да бъде откаран в районно управление, където да се напише и протокол.

Изключително изобретателни са и използват всевъзможни варианти за укриването на мигранти“, обясни още Момчев. Той даде и друг пример, при който са откривани мигранти в тайници на ТИР, на който е направена имитация на пломбиране. В един отсек от каросерията се превозва товар, а в тайник се превозват мигранти.

Служители разказват и куриозни случаи – преди месеци патрул забелязал бус, почти „клекнал“ от тежест, който се движи в посока границата с Турция. Спират го за проверка и се оказва пълен с мигранти. Шофьорът объркал пътя.

„Получаваме пълно съдействие от фирмите в района на Бургас, които отдават автомобили под наем. Те ни търсят и подават сигнали, когато видят съмнителни лица, и оказват пълна подкрепа, защото при евентуален арест те също са потърпевши, тъй като превозното средство се конфискува“, обясни директорът на ОДМВР Бургас.

Протокол за действие и как трябва да се спре джип с мигранти

Полицията е определила рискови фактори и задължителни за проверка превозни средства – проверяват се всички тирове, камиони, бусове и автобуси, както и автомобили със затъмнени стъкла.

Отварят се багажници и се следи и в двете посоки – както към границата и граничния пункт в Малко Търново, така и в обратна посока към Бургас. В графа „рискови“ попадат и превозни средства с чужди регистрационни номера или с регистрация, различна от бургаската.

„Дежурствата са по 12 часа, като минималният брой служители на КПП е двама души, но той е абсолютно недостатъчен. Обикновено работим в съвместни екипи между Охранителна полиция и Гранична полиция и сме до 4 души. Два часа е максималното време, в което екипите остават на пунктовете.

Това е изключително стресова работа, в сурови и тежки условия, в които трябва да бъдем нащрек всяка секунда, защото във всеки един момент може да стане опасно“, разказва един от полицейските служители, когото „Дневник“ открива на смяна на КПП близо до пътната детелина и разклона към кв. „Крайморие“.

В останалите часове от 12-часовото дежурство служителите се разпределят за различни задачи – могат да бъдат изпратени в центъра на града, могат да попаднат и в наряд на терен, който да обикаля гората в търсене на нелегални мигранти.

„Непрекъснато се провеждат обучения, в работно време се организират практически занятия, колегите са инструктирани как да действат и всеки ден се прави анализ, на базата на който, ако е необходимо, се променя тактиката за реакция“, обясни началникът на Охранителна полиция в Бургас комисар Марин Димитров.

Само за около 20 минути за преминаване през пункта се образува опашка. През летния туристически сезон тя вероятно ще е километрична. Пътят е стеснен с прегради, а задължителната максимална скорост е 20 км/ч. Един от униформените спира със стоппалка автомобилите, а други двама оглеждат вътрешността им.

На пункта е изградена кабинка, сложено е осветление, а наблизо има и химическа тоалетна. Разпънат е и голям чадър, който да пази полицаите от силно слънце или дъжд, в зависимост от сезона. На сантиметри от загражденията, с които се ограничава скоростта, стои сгъната лента с шипове.

„Ако получим информация, че към нас се движи превозно средство, което е отказало да се подчини на полицейско разпореждане и да спре за проверка, всички минаваме на един канал. Прави се план за действие и във всеки момент знаем кой колега какво прави, за да спрем превозното средство, преди да е влязло в града и без да има пострадали“, разказват служителите на пункта.

„Всяка седмица имаме много обучения и непрекъснато правим тренировки. Лентата с шипове все още не сме използвали в реална ситуация, но по време на обученията видяхме на практика колко ефективно се действа с тях. Лентата е от нов тип – лека и се разпъва буквално за секунди, като се хвърли на платното, и обхваща двете ленти за движение“, разказват от охранителна полиция.

„Законът обаче ни ограничава в използването на лента с шипове – това може да стане само на определени места, за които има предварително поставени знаци, движението може да бъде организирано така, че да не пострадат цивилни автомобили, а лентата да се хвърли точно пред конкретното превозно средство.

Стотици шипове се забиват и в четирите гуми на автомобила и остават в тях, което води до бързо спадане на гумите. Полицейски патрул е в готовност да тръгне веднага след него и до 50 метра той ще спре, а хората от него ще бъдат изведени безопасно“, посочват от полицията.

„През последните месеци слушаме коментари и критики защо не сме ги използвали. Не можем да хвърлим лента с шипове просто ей така на магистралата например. Опасно е – както за хората вътре в превозното средство, така и за околните участници в движението. Ако се спука само една от гумите, а скоростта е висока, шофьорът може да загуби управление над превозното средство.

А представете си какво може да се случи, ако това е в градска среда“, подчертават униформените от пункта.

„Имаме право да стреляме, но и това не може да се случи навсякъде. Знаете ли колко пъти може да рикошира един куршум, ако започнем да стреляме по мигранти? Вие, медиите, ще сте първите, които ще ни разпънат на кръст, ако нещо подобно се случи и пострадат хора. Длъжни сме да пазим живота и здравето както на колегите си, така и на каналджиите и мигрантите, въпреки че тяхната дейност е незаконна“, допълват още служителите от пункта.

Шипове за спиране на автомобил с мигранти не са използвани до момента в Бургаска област, но от полицията разказват, че са стреляли в гумата на автомобил, за да спрат мигранти.

„Полицейски патрул се движи по магистрала „Тракия“ в посока Бургас. Виждат в насрещното платно в посока София как група от 4-5 мигранти се качват в спрял джип. Колегите спират патрулния автомобил, прескачат мантинелата и стрелят веднъж в задната лява гума.

Въпреки това шофьорът потегля със спукана гума, а служителите спират първото превозно средство, което минава, и се качват в него, за да последват трафиканта, който спира малко след това. Мигрантите са свалени, трафикантът е задържан и няма пострадали“, разказа директорът на ОДМВР Бургас Калоян Калоянов.

Той обаче подчерта, че това не може да се случи навсякъде, а стрелбата със служебно оръжие е позволена, но при спазване на всички изисквания на закона и в ситуация, в която няма риск да пострадат хора.

С бинокъл и термокамери и следови кучета търсят трафиканти в горите

Двама служители на Гранична полиция в Бургас са на смяна на друг пункт в района – на главния път между Бургас и Малко Търново. Използват бинокъл, за да огледат всеки идващ от границата автомобил и да преценят дали да го спрат.

Те също са инструктирани да спират рискови превозни средства, като проверяват и документи. Справките по документи се правят на място през таблет. „Въоръжени“ са и с термокамери и уреди за нощно виждане. Джипът е стар, но все още се използва за трудно проходимите терени. Униформите им са тук-там накъсани от обикаляне в горите, когато не са на пътя.

„Работим с каквото имаме. Най-големият ресурс са хората – те не достигат. Но колкото по-добре оборудвани са те, толкова по-лесно и сигурно могат да се справят с мигрантите“, коментират униформените.

В Гранична полиция работят и командировани служители от цяла България. „Изпращат колеги от Русе, от Драгоман. Командироват ги за по месец. Осигурява им се настаняване, провеждаме обучения, вкарваме ги в смесени екипи с местни служители.

Но все пак има и човешки елемент – тези хора са отделени от семейство, деца и родители. Опитваме се да се съобразяваме и с лични празници“, обясни директорът Лъчезар Момчев.

„Колегите сами се организират, когато разберат, че ги командироват на границата. Не казват: „Не искам, няма да отида.“ Проявяват колегиалност и сами правят графици така, че да могат да присъстват и на важни семейни поводи – абитуриентски бал, рождени дни, дипломиране. Хора сме все пак“, разказва още Момчев.