борба
борба

Съдби

ИЗМИСЛЯТ СПЕЦИАЛЕН ТЕРМИН ЗА СТИЛА МУ НА БОРБА

Хасан Исаев – бисерът от Бисерци

Преди половин година един от най-големите и колоритни майстори на българската свободна борба Хасан Исаев стана на половин век, което бе и повод да добави към колекцията си от 50 отличия и най-стойностния орден у нас – „Стара планина“, I степен. Във витринката си роденият на 9 ноември 1952 г. в разградското село Бисерци малък (кат. 48 кг) голям шампион пази драгоценни трофеи. Най-бляскавите са златото от олимпийските игри Монреал’76, 2 златни медала от световните първенства Истанбул’74 и Минск’75 и сребърния от световното Техеран’75, както и 2 златни отличия от европейските първенства Лозана’73 и Лудвигсхафен’75 и др.

В началото нямал хабер що е състезание, спорт, та камо ли медал. Още не бил ученик, зяпал борещите се на поляната (в Лудогорието борбата бе царица на спортовете), харесвало му и – понеже бил малък за тренировки – започнал с тръшкане вкъщи на с 3 г. по-големия си брат. На 10 г. вече бил на тепиха – най-ситният, най-лек, но и най-бърз, схватлив и техничен от 40-ината възпитаници на Байрям Велиев.

Професор без диплома

Още като хлапе батковците и специалистите му казвали Професора. Най-заслужилият българин в етажите на световната борба и родоначалник на родната школа в този спорт проф. Райко Петров въвежда покрай Исаев един особен термин в трудовете си – двигателна фантазия. „На тепиха Хасанчо демонстрираше фантастични движения, каквито в учебниците няма. Неговата борба беше спектакъл. Помня как в Лудвигсхафен през 1975-а, когато стана европейски шампион, публиката се прехвърляше при тепиха, където се бори той – такова нещо в най-леката категория бе изключителна рядкост!“, не скъпи похвалите най-големият борцов авторитет в България.

Проф. Петров е горд, че нарушил принципите – когато трябвало, дал начална скорост на малкия голям борец. „Мястото беше зала „Универсиада“, състезанието – финали на републиканската спартакиада. Бях старши треньор на мъжкия национален отбор. Идва колегата от Разград Юмер Фикриев и ме моли – довел момче с 2 години по-малко и с 4-5 кила по-леко от задължителния минимум, невероятно добро било, но съдиите държат на правилника, не дават да се бори. Другарю Петров, казва Фикриев, знаете, че съм сериозен човек, повярвайте – това момче е професор, повече знае и може и от възрастните борци, пуснете го, няма да съжалявате!.. Аз съм правил много малко компромиси – например някога допуснах неизвестния още Еньо Вълчев да се бори без документи – но не съм се лъгал. Ако не се бях поддал на ходатайството, борбата ни нямаше да има Еньо, също и Хасан. Та тогава с интерес гледах как Хасанчо, най-малкият, се върти по тепиха, а противниците му – все под него! Стана шампион. И после още много пъти. Само веднъж Огнян Николов (също голям борец) го надви.“

Шампион не само по талант

Когато една от емблематичните фигури на руската школа Шахмурадов гледал схватките на Исаев, казвал: „Това не е борец, това е произведение на изкуството!“

Самото произведение на изкуството днес обяснява по-иначе успехите си и лекотата, с която ги постигаше: „Имах дарба, бях много добър. Но и много работех и май по-важна от таланта беше диспиплината. И трудът!“ И треньорите му в „Лудогорец“ (единствения клуб, в който се бори и в който работи като треньор) Ангел Ковачев и Юмер Фикриев, и Радослав Радославов в националния тим, са изтъквали изпипването на детайлите, професионализма на Исаев – рядко срещани у днешните асове.

Проф. Петров казва: „Талантът в борбата може да е и в силата. Но силни борци има много. Докато усетът трудно се добива. А Хасан фантастично усвояваше техниката и борбата му бе много красива. Друго отличително за него – страхотен режимлия: навреме ляга, храни се по правилата, изряден професионалист. И още – много добро момче, един от най-сериозните, талантливи и красиви борци, за когото не съм чул човек от спорта лоша дума да каже.“ Исаев пък разкрива друга тайна за успехите си: „Тръгвах все за победа. На състезание отиваш да се бориш, не да се моташ. Печели силният – по техника, по дух, а при мен – и по усет.“

Звездният миг – шанс и още нещо

На олимпиадата в Монреал според шампиона го спохожда най-голямото спортно щастие. Губи от фаворита Роман Дмитриев (СССР) и трагично изживява загубата сам в съблекалнята, когато руснакът идва и му казва: „Не тъжи, титлата още не е решена!“ И се оказва пророк – същият Дмитриев и Кудо (Яп) са дисквалифицирани за пасивност в срещата помежду им, а Хасан надвива Кудо и грабва златото.

За събитието проф. Петров повдига повече завесата: „Исаев бе контузил лакътя си, подутината си я биваше, болките също. За финала трябваха инжекции, които да притъпят болката. Начинанието бе опасно, лекарството можеше да се изтълкува като допинг. Отидох да искам разрешение лично от принц Де Мерод, шефа на медицинската комисия в МОК. Получих го, биха инжекциите и преди последната среща с Кудо му казвам: „Хасанчо, да не съм те видял по време на борбата да покажеш, че те боли!“ Трябваше да бие с туш, да спечели с активност. Победа по точки не вършеше работа. По онова време да надвиеш японец с 3 предупреждения за пасивност бе нещо изключително. Хасан обаче го направи, стана шампион и чак тогава се улови за болната ръка. Това бе мъжество…“

Триумфът му е подплатен с премия и с „Волга“, която Исаев кара 8 г. Най-яркият му спомен обаче не е колата, а кацането в София, стотиците хора на летището – сред които и цял рейс земляци, с жена му, с родителите му – букетите, сълзите, прегръдката на родината.

Днес Исаев върши това, което цял живот е умеел най-добре – изнася уроци по борба.

След края на кариерата особен избор нямал

колебания – още по-малко. Треньор е в „Лудогорец“. Неговите състезатели са му донесли над 70 медала. Боли го обаче, че се разпръскват, преди да прекрачат прага при мъжете. Казва, че е доволен от битието си в спорта, макар че ако се борел днес, щял да бъде още по-добре. Не губи надежда, че може да предаде щафетата на свой – 29-годишният му син рано напусна тепиха след заболяване от жълтеница, но Хасан се занимава с внука Иса (на 6 г.). A и щерката (студентка, на 22 г.) може да му даде шанс да въведе в борбата момченце от джинса. Някой наследник на борцовия талант на бисера от Бисерци.

Христо Ботев
Previous
Ретро