Саркофагът на Св. Серафим в Руската църква бил празен?

Руската църква в София най-сетне отвари врати за миряните на 10 ноември, като първата служба е отслужена днес – 12 ноември преди обед, близо два месеца след шпионския скандал, затворил портата на храма. Очаква се службата да бъде водена от Владимир Тишчук, божи наместник на земята с украинско потекло.

Според официалната му биография, той е роден на 27 юли 1963 г. в град Владимир в семейството на свещеник и от малък бил решил, че един ден ще надене расото като своите предшественици. През 1989-а е изпратен в Ню Йорк като секретар на патриаршеските енории в САЩ и малко след това е ръкоположен в дяконски сан.

Завършил е пълния курс на обучение на Духовната семинария „Свети Тихон” в Пенсилвания. Духовникът бил изключително мъдър и от него се очаквало да сложи нови правила в църквата, осеяна от времето но комунизма до сега с безброй скрити в стените и попилейте й мини микрофони. Тишчук идва на мястото на архимандрит Васиан Змеев, който заключи храма на 21 септември след обвинения в шпионаж в полза на руската държава и предаде трите ключа от божия дома на руския посланик у нас, без разрешение.

Владимир обаче щял да се сблъска с неочаквани трудности, разказват запознати с историята на храма и на светите мощи на Серафим Соболев, които никой никога не бил виждал, но това не пречело на поклонници и медии да разнасят десетки легенди за извършени чудеса – от ненадейно заченали бездетни жени до изцелени от рак с една проста молитва, написана на парче хартия, положено в криптата до мраморния саркофаг.

Негласно храмът продължавал да се води руски. В него все още слухтели доста „уши” и наблюдавали още „очи”, за които било сигурно, че докладват на руската страна. Запозната с играта им била и вездесъщата Елеонора Митрофанова – руският посланик у нас, но тя с нищо не издавала, че Русия няма да отстъпи църквата толкова лесно. Зад мълчанието й се криели доста въпросителни.

В божието място работели служители на няколко служби, които естествено, били навлечени в расо. Редовно се молели Богу, проповядвали мир между народите и успокоявали гражданите, че Бог е справедлив, вижда всичко и рано или късно раздава всекиму заслуженото.

„В криптата на църквата е положен голям мраморен саркофаг, където според легендата са положени мощите на свети Серафим, направил куп дела за българския народ и спасил стотици души от различните смъртни грехове. Този саркофаг обаче май е празен. Няма данни тленните останки на руснака да са били наистина нетленни и по този показател да е с чин на светия. Освен това, когато християнството признае някого за светец, то задължително излага на показ част от тялото му. Както правят в Рилския манастир с част от ръката на свети Иван Рилски, която е поставена под стъкло в миниатюрен ковчег, за да може желаещите да я видят и да и се поклонят. Единственото забранено нещо е да я снимат, за да не се разруши от светкавиците на фотоапарата.

При свети Серафим такова нещо няма. Той директно е обявен за светец, макар че има червен комунистически паспорт. След смъртта му на 26 февруари 1950 г. тялото му било балсамирано и положено в саркофага, който всички знаем до днес. Но това е едната версия. Другата е, че е погребан в столичния храм „Архангел Михаил”. Къде е истината?! Това знаят само червените сатрапи от онези маркобесни времена, когато се съчинява легенди на килограм.

Ако е в криптата на Руската църква, би трябвало да се е разложил и хората да се покланят и пишат писма с пожелания на празен ковчег. Това те правеха с десетилетия, но ако тази хипотеза е вярна, трябва да се сложи точка на поредната скалъпена червена лъжа, за да може нещата да си дойдат на място и новият архимандрит да наложи нови правила, при които хората няма да бъдат лъгани, че свети мощи се крият зад тоновете мрамор.

Този човек ще трябва да се справи и с подслушвателите, осеяли църквата. Говори се, че такива имало дори на скришни места по околните дървета. Ако не бъдат премахнати „бръмбарите”, голяма файда от новото назначение няма да има. Всеки ход и всяка дума на отец Владимир ще бъдат записвани, а той проследяван. Сигурен съм, че руснаците няма да изтърват лесно „кокала”, защото мястото е стратегическо. Колкото до желанията на миряните…

Публична тайна е, че листчета се смитат с една метла и след това се горят. От там нататък кой както иска – така да възприема нещата”, обяснява пред репортер на „Уикенд” човек, имал достъп до тайните на Руската църква, но осъзнал, че в нея имало „кухи неща”, които не му допадат.