“Новосъздаденият дискусионен клуб не е израз на недоволство от работата на парламентарната група, а желание на група колеги да консолидират свои мнения, идеи, знания и опит. Нямаме за цел да обсъждаме каквито и да било кадрови въпроси и правителствени промени. Това не е идея за монополизиране на истината или диктат.”
Сигурно мислите, че четете изявление на някой от депутатите и симпатизантите на ПП-ДБ, основали преди дни дискусионен клуб “Ускорение”. Особено ако сте запознати вече с думите на Владислав Панев: “Ускорение” е нов надпартиен, визионерски и предприемачески клуб, който чрез идеи и законодателни промени ще се бори България да се развива на най-висока скорост в ЕС.“
Всъщност първият цитат е на депутата от НДСВ Борислав Цеков с дата 9 април 2003 г., когато двадесет и двама депутати от управляващото общество правят дискусионен клуб “Новото време”. Някои медии потърсиха паралел между “Ускорение” и опити за фракции в близкото минало, но няма по-буквално от сравнението с “Новото време” – същите послания и подход, дори същия леко заплашителен сценарий.
Преди 21 години нововремските лидери свенливо намекват за възможността клубът им да прерасне в партия при определени обстоятелства. Слушайки Панев сега, направо е копи-пейст на хората на Емил Кошлуков от царско време.
На 7 февруари 2024 г депутатът от ДБ отговаря обтекаемо на въпрос на “Медиапул” дали “Ускорение” в бъдеще може да стане партия: “Ако се окаже, че обществото има нужда от 352-а партия, ще направим, но в момента не мислим в тая посока.”
Приоритет при основаването на клуб “Новото време” е организирането на обществени дебати по актуалните проблеми в началото на хилядолетието: промяна на избирателната система, дебат за контрола върху финансирането на политически субекти, регистрация на лобистите, нов закон за допитването до народа.
“Ускорение” днес акцентира върху лидерството, предприемачеството, демографията, включването на малцинствата в качественото образование. Същата заявка като на първопроходците през 2003-а – представят се за алтернатива на управляващата линия.
При внимателен прочит се откриват още сходства. Преди да стане опозиция във властта, “Новото време” е “група за натиск”, включваща известни личности от шоубизнеса и политиката, участвали активно в бурните събития през 90-те. После се регистрира като сдружение, чиито цели са борба с корупцията, насърчаване на предприемчивостта, промотирането на публични инициативи.
Учредителите на “Ускорение” също са популярни личности с общо минало и каузите им са сходни. Били са активисти на “Реформаторския блок”, след това създатели на “Да, България” и на “Демократична България”, повечето от тях са натрупали вече управленски опит.
Сега, както и в миналото, клубният формат, в който се обединяват част от най-гласовитите “остриета”, не вещае нищо добро за целостта на управляващата коалиция. Нововремците са младежки лидери с предимно площадна политическа биография, докато към лобито на “Ускорение” гравитират трима действащи и двама бивши министри, президентът Плевнелиев, шефове на водещи социологически агенции, кметове, депутати, общински съветници… Все хора с власт и влияние, за какво им е клуб?
Дежавюто по принцип може да е повод за радост, ако напомня за благополучни развръзки. Историята на прототипа на “Ускорение” обаче не е повод за особен оптимизъм. “Новото време” прераства в партия през юли 2004-а и шумно подпомага процесите на разцепление в НДСВ.
На парламентарните избори следващата година движението на Симеон Сакскобургготски губи 67 депутатски места, а след титанични скандали с БСП влиза в печално известната тройна коалиция с премиер Сергей Станишев. 4 години по-късно НДСВ е едва с 10 избраник.
И още нещо: създателите на “Новото време” са бохемски тип, в началото не влизат в открит конфликт със своите вътрешни врагове. Минават месеци, преди да заговорят публично за “войната с “панайотките” (по името на бившия председател на ПГ на НДСВ Пламен Панайотов).
Ако “Ускорение” си отговаря на името, фронтовата линия в коалицията ПП-ДБ може би ще се очертае още преди ротацията. Зависи колко бърза.
Важно е да се уточни също, че “Новото време” е едно от най-обещаващите политически начинания, на неговата инициативност се дължи например преодоляването на разкола в Българската православна църква. Но през 2005-а изпада от играта завинаги, след като не му достигат между 15 и 20 хиляди гласа за преодоляването на 4-процентната бариера.