САЩ удължиха до 14 януари 2029 г. действието на забрана за внос от България на археологически обекти и църковни материали с етнографска стойност. Тя е от 2014 г. и това е второто ѝ петгодишно удължаване, което става с участието и на българската страна.
Основание за забраната е конвенция от 1972 г. на ЮНЕСКО за средствата за забрана и предотвратяване на вноса, износа и трансфера на собственост върху културни обекти. В текста на Меморандума за разбирателство между двете страни изрично е посочено, че целта му е „желание да се намалят стимулите за разграбване на незаменимите археологически и етнографски материали, представляващи богатото културно наследство на България“.
В решението на помощник държавния секретар по въпросите на образованието и културата, засягащо митниците и граничния контрол на САЩ, Департамента за вътрешна сигурност и министерството на финансите във Вашингтон, се казва, че удължаването на срока му се прави, ако все още съществуват факторите, довели до първоначалното споразумение с България. Прекратяване действието на този документ става с 6-месечно предизвестие, но досега никоя от двете страни не е използвала тази клауза.
Консултациите с българската страна за второто удължаване на американската забрана са започнали на 19 май миналата година и на 7 ноември вече е имало оценка, че тя не бива да се прекратява. След размяна на дипломатически ноти България се е съгласила. Продължава да действа режим, при който вносът на такива предмети в САЩ става с лицензиране от българското правителство, действащо като сертификат, че по този начин не се нарушава националното законодателство.
Историческите периоди за двете групи са:
- ок. 1.6 млн. години до 1750 г. – за археологически предмети
- началото на IV век до ок. 1900 г. – за църковни предмети.
В по-подробния списък за археологическите артефакти се изброяват каменни, метални, керамични, от стъкло и фаянс, от кост, дърво и други органични материали, изображения, мозайки. Църковните предмети и утвар също са описани по групи според материалите, от които са създадени: камък, метал, керамика, кости и слонова кост, дърво, стъкло, текстил, пергамент, изображения, мозайки.
Като исторически периоди при археологическите обекти са обхванати неолит, халколит, бронзова епоха, желязна епоха, тракийска епоха, елинизъм, римска епоха, Средни векове, Византия, двете български средновековни държави и владичеството на Османската империя. При църковните са „материали, представляващи следните периоди и култури“: Средновековие, Византия, двете български царства и Османската империя.
Отделен списък изрежда стотици и стотици предмети и части от тях с всякакви подробности, включително с какви размери са, какви сюжети и декоративни мотиви са изсечени на тях, инструменти, печати, скулптури, икони, оръжие и т.н.
