Със 162 гласа „за“ депутатите от сглобката ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС гласуваха българи с двойно гражданство да стават народни представители. Като те трябва да са живели в страната последните 18 месеца. Този текст е записан в проекта за конституция, който парламентът гледа на второ четене днес. Това не е окончателно гласуване, тъй като конституцията се приема на три гласувания.Третото е в цялост, а не текст по текст каквото е второто.
Против бяха БСП. „Възраждане“ и ИТН не са в залата. Те напуснаха дискусията в началото на пленарния ден.
Мая Димитрова от БСП попита как може да се докаже 18 месеца уседналост, още повече, че се говори за влизане в страната ни в Шенген. Тя обърна внимание на факта, че „ние като държава не сме наясно колко са българите в чужбина, къде живеят, колко от тях имат двойно гражданство“. Димитрова припомни, че юристите на обществените дискусии не одобриха подобно предложение. Тя прочете и части от клетвата, която се полага при приемане на американско гражданство.
Съпартиецът й Иван Ченчев също се изказа против предложението. Той пък прочете клетвата, която се полага при приемане на гражданство в Канада. Той „с вътрешна убеденост“ щял да гласува против.
Независимият Радостин Василев силно се надявал в ГЕРБ да има някакъв морал и да гласуват против. Не „трябвало да се отваря вратата предварително определени хора, в това число и агенти“, да влязат в парламента. 99% от българите в чужбина не искали да участват в политиката, а желаели страната ни да стане правова, добави Василев. Атанас Зафиров от БСП го попита „каква е логиката на тези 18 месеца, защо не са 19 или 20“.
Радостин Василев му отговори, че „може би са две бременности, или две ротации, или две сглобки да се завъртят“.
Антоанета Цонева от ПП-ДБ защити предложението. Според нея е „дошъл моментът това да бъде направено“. От 16-те държави в ЕС, които давали право на двойно гражданство, само у нас нямали право да се кандидатират за депутати.
Кристиан Вигенин й опонира, че „поне да са били записали, че депутати могат да стават хора с българско гражданство по рождение, а после са получили второто гражданство“. Според Георги Свиленски това била една от най-важните промени в конституцията. Той попита Борисов, Пеевски и Христо Иванов кой внесе предложението, защото авторството трябвало да стане ясно. Най-много очаквал отговор от Христо Иванов.
Репликира го обаче Атанас Атанасов, който щял да подкрепи убедено текста. Едно от големите достижения на промените през 1989 г. било, че паднали границите. Той наскоро имал сантиментална среща с много близък приятел лекар, който от 1990 г. бил в САЩ, сега се пенсионирал, построил си къща във Виница и казал, че иска да умре в България.
Атанасов каза, че и неговите две деца живеели в САЩ, били американски граждани, но много би се радвал да се върнат в България. После Атанасов обяви, че „Сергей Станишев бил станал български гражданин през 1996 г., а Андрей Луканов също бил със съветско гражданство“.
„Това със Станишев са спекулации, никога не е бил двоен гражданин. Но г-н Атанасов изцяло потвърди нашата теза. Когато си гражданин на две държави, си и слуга на две държави“, репликира Вигенин.
Свиленски отново попита кой е авторът на предложението. Атанасов му отговори, че „едно лице е с двойно гражданство било публичен факт“, притеснения трябвало да има спрямо тези, които са само български граждани, но имат зависимости. После той спомена, че и бившият член на ЦК на БКП Гриша Филипов бил съветски гражданин. Накрая щяло да излезе, че само Тодор Живков не е бил съветски гражданин.
Христо Иванов обясни, че целта не била българските граждани да се върнат, а „да не се прекъсва връзката с този национален капитал“. „Въпросът е да имаме воля и да решаваме другите въпроси как даваме българско гражданство, имали клетва“. Със 165 гласа депутатите от ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС гласуваха още, че избори на ново Народно събрание се провеждат не по-късно от един месец преди изтичане на пълномощията на действащото.
Преди това със 166 гласа „за“ беше приет текстът, че „науката, образованието и културата са национални ценности“. Против бяха 21 депутати от левицата. Но БСП, които останаха в залата, обявиха, още в началото на пленарния ден, че ще гласуват против всеки един текст от проекта за промени в конституцията.
Тома Биков от ГЕРБ-СДС обяви, че ще подкрепи текста, че „науката, образованието и културата са национални ценности“. Според него обаче записването не било достатъчно. Достатъчно било всяко правителство да ги възприема като ценност. Вписването на тази ценност би трябвало да ти покаже кое е целта и кое е средството. Икономическият растеж е средство, а целта е културата, обясни той. По думите му една държава трябвало да има лице след другите държави, някои го наричали мека сила, затова било добре да се подредят приоритетите и ценностите, да не се бъркат средствата с целите. Нямало икономически растеж, който да компенсира безкултурния живот. Затова той се радвал, че текстът влиза в конституцията, но бюджетът за култура трябвало да достигне поне 1% от БВП.
Христо Иванов обясни, че този текст се опитвал да компенсира една празнина. Текстът искал да каже, че ние имаме ангажимент към себе си.
Кристиан Вигенин от БСП реплекира, че тези слова са много хубави, но според него този текст бил, за да се мотивира другият, според който 24 май става национален празник. Текстът за националния празник беше в първоначалния вариант, но вече отпадна.
Тома Биков му отговори, че също е недоверчив, но това изречение в конституцията за националните ценности щяло да дава основание на всеки да повдига този въпроси. Съгласен бил, че не бива да се подхожда с голяма патетика, но тези сектори занапред можели да отидат при финансовия министър като национални ценности. А 24 май си оставял най-хубавия български празник, той бил България, а не бивало да се противопоставят двата празника – 24 май и 3 март.
Любен Дилов предложи да се намери синоним на първостепенни ценности. В първоначалния вариант на текста се казваше, че науката, образованието и културата са първостепенни ценности“, но по предложение на конституционалистите отпадна, защото като се кажело първостепенни, трябвало да се посочи и кои са второстепенни. Затова Дилов предложи да са водещи. Със 141 гласа „въздържали се“ то не беше прието.
