Вие харесвате ли тюрлю гювеч? Аз го харесвам като манджа, но хич не го харесвам като политика. Не искам да пригласям на шарлатаните, но подобен кабинет ме хвърля в политико-кулинарен ужас. Това ли измъдриха?
Тачева, Плугчиева и Мартин Захариев с няколко други зеленчуци ще ни спасяват… и ни сервираха смесен гювеч.
Братята му викат тюрлютава. Турлитава (полнета со зеленчук и месо) има свое потекло во турските зборови турли (türlü во модерниот турски) што значи „мешан“ и тава, керамичко јадење.
Проектът за кабинет на ДПС, НДСВ и БСП дори няма представители на ГЕРБ-СДС. Те ще бъдат като черен пипер отгоре върху гювеча.
Докато бях блокиран, написах тези няколко изречения долу. Няма по страшно от гювеча в политиката. За всекиго по нещо.
Ще се самоцитирам…, макар че е лош вкус:
„Какво да кажа за д-р Габровски? Не го познавам лично, но само добри неща съм чувал за него. И от други лекари, и от негови пациенти. Блестящ хирург и почтен човек.
Но сега пиша не за него или за други достойни българи. Пиша за политическата отговорност на водачите на партии. Те и техните партии отиват на избори, за да спечелят нашето доверие.
В бюлетините не пише, че премиер ще става доктор по неврология, професор по философия или доцент по политология. Човек гласува за партии и лидери.
Ако това не бъде разбрано ясно – не би трябвало да говорим за демокрация и парламентаризъм. Не казвам, че меритокрацията е лошо нещо. Не.
Но няма нищо общо с политическите избори. Нито с демокрацията. Ами вместо да ходим на избори нека академиците и член-кореспондентите на БАН да решават кой да е премиер и кои да са министри. Защо да гласуваме ако лидерите на партии се крият зад лекари или архитекти?
Не че лекарите и архитектите не могат да управляват добре България. Убеден съм, че някои биха могли. Но все пак ние, избирателите трябва да решим. Ако говорим за демокрация.
И накрая. Няма такова животно експертен кабинет. Нито програмен кабинет.
Правителствата са политически и всичко останало е Орешарски. Или Беров.
Да ме прости д-р Габровски. Този текст не е срещу него. Тези няколко изречения са в защита на демокрацията. На ясните политически правила.
Константин Мишев за „Труд”
