Родопи
Родопи

Шифърът на древните рудари

Археолози откриват кодови следи на цивилизация отпреди 7000 години в скални образувания в Източните Родопи

Светът е пълен със загадки. Дори през 21-ви век. Една от тях, достойна за роман или холивудска продукция, едва сега излиза на бял свят. Скалите в Източните Родопи крият послания, които днес “проговарят”. Знаците и формите са били регистрирани преди години, но разчитането им тепърва предстои. Кои са мистериозните обекти на древна цивилизация отпреди 7000 години може да се види до 31 януари в изложбата “Послания от камък”, наредена в сградата на Съюза на архитектите. Тя е събрала снимки от последната експедиция на археологически екип, проучващ каменните послания.

Ако имахме машина на времето, загадките на древността щяха да са разгадаеми. Такава обаче още не е измислена, затова възможностите ни са ограничени. Въпреки това археологията работи за своите успешни резултати. Едно проучване на български археолози е на път да преобърне световната праистория. Според тях цивилизация отпреди 7000 години е оставила своите кодови послания в скалите на Източните Родопи. Стотици трапецовидни ниши, групирани в системи, носят информация, вероятно свързана с древния добив на злато. Това предположение изказват ст.н.с. д-р Стефанка Иванова и проф. Ана Радунчева от НАИМ-БАН и геофизикът инж. Мария Златкова. Екипът показал подобна експозиция с най-емблематичните каменни форми и миналата година в Природонаучния музей от работата си по други обекти. Сегашните снимки на Николай Генов са запечатали скални обекти с причудливи знаци и форми на труднодостъпни места.
Фотосите и наблюденията са правени край с. Костино, с. Биволяне и с. Красино, с. Дъждовница и с. Друмче, р. Боровица, с. Ковил и др. В Източните Родопи има уникални скални гъби, ниши, високи 50 метра. Според археолозите някои от скалните светилища в Родопите са функционирали още 7000 г. пр. Хр., а цялостната система била създадена през втората половина на каменно-медната епоха (5000 г. пр. Хр.). Основната работа на екипа, финансиран от фондациите “Реми” и “Хоризонти”, все още е свързана с обхождане и документиране на паметниците.
Най-интересни са

трапецовидните ниши, издълбани в скалите

Те са свързани с пещера или са в близост до такава. Но освен от външната страна на скалата има и вътре в пещерата. “При последната експедиция открихме кремъчни сечива, които са от ранния палеолит. Районът на Източните Родопи е място, откъдето са минали първите хора, заселили Европа”, каза за “Новинар” Стефанка Иванова. Според нея и колегите й стотиците трапецовидни ниши са своеобразен код, оставен от древните рудари. Групирани в системи, те носели информация, свързана с добива на злато. Открита е и древна златна мина. “Тепърва трябва да се опитаме да разчетем системата на тези знаци. Трапецът е важна форма – жилищата и храмовете през енеолита са били трапецовидни. Има теория и за златното сечение. Ще ги прехвърлим на хартия и ще започнем да ги разшифроваме. Екипът ни трябва да се разшири, но всичко е свързано с финанси”, споделя г-жа Иванова. Скалните обекти в Източните Родопи са основно ниши – шарпани – наблюдателни места. Интересни са и каменните форми. Като огромната скала във форма на игла край язовир “Студен кладенец” или

лъв, оформен от човешка ръка преди хиляди години

Има и много шарпани – конструкции, подобни на басейн. Според някои теории те служели за жертвоприношения. Екипът с д-р Иванова ги свързва и с добива на злато. “В подобни шарпани допреди 20 години в Родопите си чукали жито или ги ползвали като корита за водопой на животните. В Харман кая има стари и нови шарпани. Има изкуствено направени пещери от праисторическите хора”, уточнява Стефанка Иванова. Документирани са и каменни плочи с шарпани, скални праисторически идоли, древни астрономически обсерватории, визори, наблюдателници. Сред снимките е и кромлехът край Долни Главанак – българският Стоунхендж, но много по-древен.

Възхищение предизвикват и каменните костенурки

Над 20 каменни костенурки с изумително правилни форми са открити край с. Фотиново. “Костенурката е познат символ от праисторията и тези форми са уникални. Но почти до тях има тоалетна, близо до автобусна спирка”, възмущава се ст.н.с. Иванова. Според нея за достигане и разгадаване на каменните знаци от времето на късния неолит и енеолита са необходими не само знания, но сърце и мускули. Обектите са труднодостъпни и за тяхното изследване археолозите (които не взимали пари за проучванията) ползвали водачи като Христо Тодев. Някои кадри са снимани от другата страна на канари, други са правени от хеликоптер, осигурен от фондация “Реми”. За тези, които са скептични относно древността на обектите, отнесени към каменно-медната епоха, д-р Иванова казва: “Лесно се различават праисторически свидетелства от по-скорошните в камъка. По следите. Металът измества кремъка, който е основен материал за оръдия до желязната епоха. Мнението, че тези следи не били праисторически, защото нямали оръдия, мен лично ме разсмива. Хората имат близо 2 млн. години традиция да работят с кремъчни сечива”.

Ст.н.с. д-р Стефанка Иванова:
Ние сме първите златари в света

Ст.н.с. д-р Стефанка Иванова, археолог от НАИМ-БАН, секция „Праистория“, е и в екипа, изследващ пещерата “Козарника” край Белоградчик, за която “Новинар” вече писа. Там са открити свидетелства за най-ранното човешко присъствие в Европа. Д-р Иванова е участвала в екипа, изследвал пещерите „Бачо Киро“, „Темната дупка“, работила е над 15 години на обекти в Западните Родопи.

– Д-р Иванова, откога се занимавате с проучванията в Родопите? Фотосите за тази изложба кога са правени?
– Това е втората поред изложба на тази тема. Снимките са на фотографа Николай Генов, който документира работата ни. Проучваме тези терени от 4 години. В началото бяхме възхитени от формите и структурите, но чак сега разкриваме нещата.
– Едно от тези разкрития са нишите, които според вас носят кодова информация?
– Досега не знаехме какво ни говорят. Сблъсквахме се с различни скални структури и елементи, играли важна роля в живота на обществото през енеолитната епоха. Обектът е много труднодостъпен и трябва да се изследва години. Открихме фрагменти от керамика, кремъчни сечива. Има много пропасти. Едва последната година се осмелихме да изкажем твърдението, че нишите са кодова система от информация, предаваща важни сведения за поколенията. Нишите са в определени групи и не са свързани със състоянието на скалната повърхност, а пренасят реда на друго, дори неудобно, място. Важна е групата. Нашата геоложка намери стари минни разработки, свързани със златодобива, и се опита да влезе. Спусна се на 20 м, но там трябва да се разчисти, опасно е. Вярванията на тогавашните хора са свързани с освобождаването на човешката душа към пътя в отвъдното. Част от нишите имат и това предназначение.
– Религиозно-ритуален характер?
– Да. Дори добивът на злато е имал религозен характер и е бил свещена дейност. Златото се е добивало от малка група хора. И тук е мястото да кажа, че ние сме първите златари в света. Предметите от злато били предназначени за боговете и духовните водачи на хората. Златните предмети във Варненския некропол са най-ранни. Освен че сме първите златари, сме и първите природозащитници. След като древните изкопаели, те връщали изкопаното. Когато взимали нещо от планината, те си го връщали. А не като сега – където копнеш, остава дупка. Тогавашните хора са живели в равнината, но са идвали в планината да свещенодействат. Затова повечето скали с ниши са точно по пътя от равнината. Светилищата са изработвани в скалите около 7000 и края на 4000 г. пр. Хр. По някаква причина после енеолитното население се изстегля от Балканите и Средна Европа и след 2000 г. идват траките, които заселват същите места, но не са познавали характера и предназначението им.
– Сещам се за легендарните жители на Атлантида. Според някои теории те са обитавали близки до нашите земи, според други били отвъд Атлантика.
– И аз съм мислила за това. Историята на света е пълна с бляскави цивилизации, които изчезват. Но ние стоим на тази земя, което прави нещата по-интересни. Според различни теории те се оттеглят на юг през гръцките острови към Мала Азия и т. н. Но, доколкото зная, не са правени прецизни изследвания в тази област. Явяват се само сензационни съобщения.
– С кои световни археологически открития бихте сравнили тези в родопските скали?
– Ние сме съвсем в началото. Знаем много малко за тази цивилизация. Може да прозвучи грандомански, но няма паралел и аналог в света. Те са с 1000 години по-ранни от египетските пирамиди.
– Как гледате на звездния киновариант на вашата професия? Чувствате ли се понякога като Индиана Джоунс или Лара Крофт?
– Със сина ми бяхме много увлечени по тези филми. Всичките сме ги гледали. Като археолог обаче никога не бих отишла просто да грабна находката, която ми трябва, и да избягам. Но признавам, че с голям интерес гледам такива филми.

Как да пазим светилищата

Изложбата от снимки включва и дял, критикуващ съхранението на известни вече обекти, които се рушат и не се пазят подобаващо. Стефанка Иванова групира разрушенията в Перперек (Перперикон) и Татул в няколко вида: от некомпетентни разкопки, безогледно иманярство, липса на намеса от институциите, безразборно социализиране. Дава примери със сметището на Момчилград на пътя за светилището Татул, «временния» навес над част от Татул, който събира валежите и водите от снеготопенето и ги отвежда в основите на «защитаваните» стени, ерозиращи и рушащи се, или вече изхабения и разрушен трон от светилището на Перперек. Подава сигнали и документи от 4 години в МК и НИПК. “Институциите трябва да съхранят паметниците и адекватно да ги съчетаят с интересите на туризма. Трябва да има прецизна програма за социализиране на обектите. Прокарват се пътища през праисторически обекти – като пътя през обекта в Татул, до който има и сметище. Строят се хотели в непосредствена близост до археологическите паметници – представяте ли си такъв паметник в чужбина и хората да тъпчат по него?! Стоунхедж е ограден с дебели въжета и не можеш да ходиш там току така”, негодува д-р Иванова.