Певицата Силвия Кацарова не е печелила призове от конкурси и фестивали, но притежава най-ценната за всеки творец награда – обичта и уважението на публиката. Тя е известна най-вече като вокалистка на популярната през 80-те и 90-те години на миналия век рокгрупа LZ и прави фурор с песните „Огън от любов“, „Големият кораб минава“, „Топъл дъжд“, „Бяла въздишка“ и др.
Наскоро Силвия имаше рожден ден. За съжаление празникът й бе помрачен от внезапна загуба на близък човек. Тъжното събитие обаче не попречи на талантливата певица да участва в благотворителни инициативи, посветени на абитуриенти от домове за сираци.
– Какви подаръци получавате най-често за рождения си ден, г-жо Кацарова? Вие сте Телец, повечето представители на този зодиакален знак наблягат повече на материалното, а не на духовното.
– Подаръците са неотменна част от рождения ден. Но аз не държа те да са непременно материални. Радвам се дори на едно цвете, на едно червило. Оценявам жеста на подаряващия. На рождените си дни съм получавала често часовници. Роднини и приятели са ми подарявали и златни пръстени. Спомням си, че на 40-ия ми рожден ден Маркос, собственикът на „Маркос Мюзик“, ми подари страхотна картина на Яхнаджиев, на която много се зарадвах. Обаче празникът за мен е преди всичко купон, по време на който се срещам с приятели.
– В подаръка са кодирани обич и уважение. Очевидно вас доста хора ви обичат. Как постигате това?
– Чувствата са взаимни. Аз чета много езотерични книги, в които се подчертава, че понякога срещаш някого и го заобичваш още от първия миг, когато си го зърнал. Това се обяснява с прераждания, с познанства в предишни животи. Възможно е да си бил в една компания с този човек в миналия си живот, възможно е да си бил негов приятел и поради това изпитваш внезапна симпатия, усещаш внезапно привличане.
– Внезапно ли бе привличането между вас и съпруга ви Милчо Кацаров? Пламна ли „огън от любов“, след като се запознахте?
– Нашата любов не беше от пръв поглед. Тя дойде ненадейно, една година след запознанството ни. Много ми допадна характерът на Милчо, благостта му.
– Вие сте от онези нежни създания, които наричат „ербап жена“. В семейството вашият глас ли се чува по-често?
– Милчо и аз заедно вземаме решенията по всички въпроси. Няма доминираща фигура вкъщи. Но да не забравяме, че мъжът е главата на едно семейство, а жената върти тази глава…
– Дипломатично ли въртите главата на вашето семейство?
– Жената трябва да е добър дипломат. Аз например умея да убеждавам. И съм много общителна. За разлика от други колеги по време на концерт не само пея, но и давам автографи, продавам дискове, разговарям с феновете си, фотографирам се с тях. Последния път пях на летци. Те се бяха наредили на опашка и аз обърнах внимание на всеки от тях. Има хора, които не обичат себеподобните си. Аз обаче ги обичам. Обичам многолюдието. Обичам да ходя на пазар, на панаир. Много ми е приятно, когато хората ме заговарят, когато давам автографи.
– Кога общителността и дипломатичността са ви оказали голяма услуга?
– Консулът на Йордания и съпругата му ме поканиха да посетя Йордания, като пътувам заедно с тях и с делегация от Пловдив. Бях на техни разноски. Ирина, съпругата на консула, която е българка, ми каза, че ще е добре, ако успея да убедя още няколко души да пътуват заедно с нас.
– Справихте ли се със задачата?
– Чудесно се справих – успях да убедя не няколко, а десетина души. Ирина констатира: „Силвия, крайно време е да регистрираш своя туристическа агенция, имаш заложби на отличен туроператор, понеже умееш да убеждаваш!“ Сигурно е права – намирах много спонсори за концертите си, за албумите и дисковете си. Интересното в случая е, че не само ги убеждавам да ме спонсорират, но и с течение на времето се сприятелявам с тях.
– Успявал ли е някой да убеди самата вас за нещо, в което не сте била убедена?
– Преди време една дама, която организира детски фестивали и с която не бях работила, успя да ме убеди, че ще ми направи много интересен клип, различаващ се от досегашните. Тя успя да направи това благодарение на сладкодумието си. Не съжалявам, че й се доверих. Клипът наистина е много хубав и се различава от останалите – нарича се „Лудо влюбена жена“, в него съм снимана със страхотна червена рокля. Но макар че песента е много хубава, електронните медии не я пускат, защото си имат любими звезди и „въртят“ само тях.
– Повечето от тези звезди обаче не участват в концерти.
– Както вече казах, мен, Васил Найденов и други колеги електронните медии рядко ни пускат, но пък наши почитатели ни канят да пеем по различни поводи на какви ли не събития. Ето, юни вече ми е запълнен с ангажименти. Причината за тези участия е, че обичаме и предпочитаме да пеем на живо. Пък и публиката е зажадняла за нещо носталгично, за хубави текстове. Нашата музика не е само за краката, тя е и за главата, за душата…
– Чалгаизпълнителите също твърдят, че музиката им е за душата…
– Аз съм от поколението, което навремето израсна със западната музика. Още от ученичка пеех предимно английски песни. Продължавам да обичам западната музика – американска, английска, френска, испанска. Туркиня съм, но не харесвам турската и гръцката музика. Честно казано, изобщо не обичам народната музика.
– Бихте ли се изкушили да изпълните няколко попфолкпарчета, ако за тях получите тлъстичък хонорар?
– Въпросът не се свежда до хонорара – в материално отношение аз съм добре, нямам причини да се оплаквам. Разбирате ли, нямам мерак да изпълнявам такава музика и е късно да се преориентирам към нея. За всеки влак си има пътници. Фолкпевиците имат своя публика, аз – също. Ако мога да попея поне още няколко години, това ще ми е най-голямото житейско удоволствие.
– Ваши колежки обаче се стараят да привлекат вниманието на публиката не толкова с песните си, колкото със скандалите, които предизвикват.
– Нямам амбицията на всяка цена да се снимам в „Плейбой“ или да правя скандали, за да съм номер едно. Пък и съм консервативна, държа на някои морални ценности.
– Навремето как реагираха родителите ви на западната музика, която слушате и изпълнявате?
– Те много ме подкрепяха. Аз бях тяхната гордост. Никога няма да забравя как майка ми ме чакаше до късно, докато се прибера от концерт. До 8 клас живях в Добрич, след това – в Хасково. Завърших тамошния Икономически техникум. В техникума попаднах в много добра среда – сред деца, занимаващи се с музика. Поради това имах стимула да пея. Учих солфеж и акордеон в местното читалище. И пеех в три състава – в този към Младежкия дом, в групата към цигарената фабрика и в читалищната група. Дните ми бяха запълнени с тези занимания. Нямах време за гаджета. А много от сегашните деца прекарват времето си в опушените и прекалено шумни дискотеки.
– Ценностите са нещо много важно. Но е важен и късметът. Кой е „големият кораб“, минал през вашия живот? Т.е. кой е големият ви житейски късмет?
– „Големият кораб“ на моя живот е срещата ми с рокгрупата LZ. Преди много години аз пеех с една джазгрупа – на пианиста Марио Станчев, страхотен джазмен. Пеех и в LZ. Дойде моментът, когато трябваше да взема решение – да остана при Марио, или да предпочета LZ. Размислих, качих се на „кораба“ LZ и не сбърках. Дъщеря ми Теди пък се качи на голям кораб в прекия смисъл на това понятие – за да пее. И там срещна съпруга си.
– Пели ли сте пред големци?
– Три пъти съм пяла пред Тодор Живков в резиденция „Бояна“. На песента „Бяла въздишка“ дори танцувах с него. Теди тогава беше на 4-5 годинки и му поднесе букет. След десетина минути дойдоха двама души и я заведоха при Живков. Той я попитал как се казва, тя отговорила Теодора. Живков се засмял и обяснил: „Не си Теодора, а Тодора.“ Детето споменало, че е кръстено на дядо си Тодор. Тогава Живков й подарил часовник с автограф. Все още пазим този часовник.
– На съвременните управници пели ли сте?
– Пяла съм на почти всички съвременни български управници. Експрезидентът Петър Стоянов ме канеше да пея на абитуриентските балове за деца сираци, които организираше, и аз съм пяла за тези деца с удоволствие. С г-н Стоянов съм се срещала спонтанно, на улицата и винаги ме е поздравявал, винаги се е държал човешки. На един коктейл се засякохме с него и съпругата му Антонина, която нито благоволи да ме погледне, нито пък ме поздрави.
– Никое добро не остава ненаказано.
– Помислих си: съпругът й може да си прави имидж чрез нас, да гради престиж на гърба на изпълнителите, а тя не може едно „добър вечер“ да ми каже! Не бива да се правиш на по-велик от останалите – всички идваме на този свят по един и същ начин и си отиваме от него пак по един и същ начин. Не е лошо политиците да помнят, че когато имат нужда от нас, ние откликваме. Но уважението е взаимно.
– Предлагали ли са ви да се занимавате с политика?
– Не. Самата аз не искам да се занимавам с политика. Моята сила не е в нея. Пък и който човек на изкуството е бил в политиката, след това хората не го уважават така, както преди. Ето примери – Кирил Маричков и Тодор Колев.
– Кои са задължителните качества на един добър политик?
– Политикът трябва да е умен, интелигентен, дипломатичен, чаровен и да говори на правилен български език. Не ми се нрави това, че мнозина от нашите политици не се изразяват правилно – казват „ще отидеме, ще решиме, ще видиме“. А някои, например Волен Сидеров, се държат много грубо. Такива хора не бива да бъдат допускани в политиката.
– Има ли управник, който отговаря на вашите критерии за добър политик?
– Има – президентът Георги Първанов. Харесват ми и Сергей Станишев, Надежда Михайлова, Ахмед Доган. Според мен обаче повечето наши политици не заслужават уважение, защото излъгаха хората.
– Вас някой излъгал ли ви е генерално?
– Няма такъв случай в моя живот.
– Когато възпитавахте Теди, на какво наблягахте – на правото на силата, или на силата на правото?
– Наблягах на силата на правото. И на убеждението. Не съм привърженичка на шамарите. Детето още от самото начало всичко споделяше с мен и с баща си. Ние знаехме какво се случва с Теди, какво става в нейния клас. Докато навърши 18 години я държахме под контрол. В определен час баща й я прибираше от дискотеката. Родителите не бива да изпускат контрола над децата си. Имам предвид разумния, необходимия контрол. Слободията води до лоши резултати. Децата трябва да си знаят дома и семейството.
– Много родители обаче се сърдят на полицаите, прибрали посред нощ малолетните им наследници от дискотеките.
– Тези хора не могат да се нарекат родители. Скоро гледах един клип, в който Азис и Бони се опипваха взаимно по твърде срамен начин. Подобни клипове се гледат и от деца. На това ли ги учим? Такива ценности ли развиваме у тях?! Хора, които не желаят или не могат да са добри възпитатели, да отглеждат домашни животни вместо деца.
– В дома ви има ли четириноги или пернати любимци?
– Вкъщи имаме малка болонка Тина. На вилата пък живеят една каракачанка и нейният син, чийто баща бе куче вълча порода. Много обичам котките и искам да си завъдя една-две, но не мога, понеже кучетата ми са доста проклетички.
– Вие и съпругът ви от коя категория виладжии сте – от тези, които усърдно копаят и садят, или от онези, които не знаят къде е дръжката на лопатата?
– Съпругът ми ме снабди с всякакви инструменти. С тях садя и прекопавам цветя и дръвчета.
– Имате ли друго хоби освен цветарството?
– Много обичам да рисувам и правя това добре. Най-често изографисвам стари къщи и пейзажи. Теди наследи този мой талант, много добра художничка е. Тя вече направи две изложби, едната в Холандия, а другата – в Швеция.
– Споменахте, че обичате западната музика. Кои изпълнители и групи слушате най-често?
– Любимци са ми групите „Тото“, „Форинър“, „Дийп Пърпъл“ и „Ролинг Стоунс“. Много харесвам Тина Търнър и Селин Дион.
– А сега – традиционният въпрос към рождениците: какво бихте искали да се промени след една година? Какво трябва да е по-различно на следващия ви рожден ден?
– Дано промените след приемането ни в Европейския съюз не бъдат много драстични. Дано народът ни заживее по-добре.
– А в личен план?
– Дано да съм жива и здрава. Да съм с още по-добро настроение. И да отпразнувам рождения си ден с голям купон.
