Инфлацията намалява. И за април се очаква тенденцията да продължи и коефициентът на поскъпване да спадне до 7,3% – от 7,4% през март. Това е най-ниската инфлация от месец август 2022 година насам, припомня германската обществено-правна телевизия АРД на новинарския си сайт tagesschau.de
Храните поскъпват
Потребителите обаче не усещат нищо подобно в супермаркета. Точно обратното: цените на хранителните стоки гонят нов рекорд – през март т.г. храната е била с 22,3% по-скъпа, отколкото през същия месец на миналата година. Така ръстът при цените на храните е тройно по-голям от този на инфлацията, посочва още АРД. И докато спадналите цени на енергоносителите влияят успокояващо на инфлацията, скъпите храни помпат потребителските цени.
Най-много е поскъпнала захарта – с почти 71 процента, следвана от млечните продукти и яйцата – с над 34 процента спрямо същия период на миналата година. Но и в по-дългосрочен план се наблюдава същата тенденция – прясното мляко, например, е поскъпнало с 43 процента от 2020 година насам, а кашкавалът – дори с 59 процента. Успокояващо донякъде звучи това, че намалява инфлационният натиск върху производството на храни – повече при растителните и по-малко при животинските продукти. Цените за производство се смятат за важен индикатор за развитието на потребителските цени, припомнят по този повод от АРД.
Всяко шесто евро отива за храна
Поскъпването удря силно потребителите, които харчат все по-голяма част от доходите си за храна. Според Марко Вагнер, икономист от Commerzbank, вече всяко шесто евро от доходите на хората отива за храна.
Във Федералната потребителска централа са обезпокоени от това развитие на цените. „Някои увеличения нито са оправдани, нито могат да бъдат обяснени“, цитират от АРД становището на Потребителската централа. Има много неясноти около ценообразуването, не е ясно също така дали част от печалбите на фирмите не са за сметка на потребителите, се казва още в документа. Затова от Потребителската централа настояват политиката и Службата за защита на конкуренцията да се намесят и да проверят дали фирмите не се възползват от ситуацията, за да увеличат печалбите си.
Някои експерти виждат причините за поскъпването на храните в самия сектор (търговията на дребно). В свое проучване икономистите Райнер Ладеман и Митя Клечка, които се занимават основно с темата за конкуренцията, стигат до извода, че четири големи концерни – Едека, Реве, Алди и групата Шварц, към която принадлежат Лидл и Кауфланд – имат доминираща роля на пазара.
През 2021 те са държали цели 85,5% от оборота в търговията на дребно с храни, което означава, че конкуренцията вече не функционира правилно и крайните потребители са тези, които плащат за надутите цени, се казва още в публикацията на АРД.
От нея става още ясно, че освен това през миналите месеци някои производители са направили удара на живота си. Така например френският гигант „Данон“ е повишил оборота си през първото тримесечие на 2023 с 10,5% – а това е най-силният му ръст за последните 10 години.
„Данон“ силно повиши цените си – подобно на конкурентите си „Нестле“ и „Унилевер“. През първите три месеца на годината „Нестле“ отчита ръст в оборота от 9,3%, който се дължи на 9,8-процентното поскъпване на цените му. Заради силно завишените цин някои вериги супермаркети дори премахнаха продукти на тези производители, става ясно още от публикацията на АРД.
Подобрение не се очаква
Тя съдържа и прогноза за очакваното развитие на цените на хранителните стоки. В нея четем: „По-сериозно облекчение засега не се очаква. Потребителите трябва да се настроят за това, че и през следващите месеци ще трябва да заделят по-голяма част от доходите си за покупката на храна, отколкото в предишни години.“
