СЛУЧВА СЕ: Живеем по-дълго с… лекарства (ГРАФИКА)

Wallmart – най-голямата американска верига хипермаркети, е изправена пред сериозна трансформация и причината за това, донякъде неочаквано, е напредъкът на медицината. През последните месеци компанията започва трансформация от това да е предимно търговец на храни към продажба на всякакви стоки.

„Част от причината за това са GLP-1 лекарствата“, казва представител на Wallmart по време на конференцията след обявяването на финансовите резултати за последното тримесечие. Връзката е проста. Тези лекарства – доскоро използвани само за контролиране на диабет, вече започват да се използват ефективно за отслабване.

В САЩ над 40% от хората са с наднормено тегло и сериозна част от излишните калории са купени от Wallmart. Очакваната масова употреба на GLP-1 лекарствата означава, че много хора ще имат по-малък апетит, ще си купуват по-малко храна и съответно приходите на ритейлърите ще намаляват. Това обаче е най-малкият ефект, пише „Капитал“.

Наднорменото тегло води каскада от заболявания и намирането на лесно решение (хапче вместо диета и движение) означава, че много хора ще живеят по-дълго, толкова много, че вероятно средната продължителност на живота в развитите държави ще се увеличи значително. И това няма да е единствената причина.

През идващите години до пациентите ще достигнат резултатите от различни иновации в медицината и фармацията, които реално ще направят живота на хората по-дълъг и по-качествен.

Преди ковид да помете част от населението на Европа, очакваната средна продължителност на живота през 2019 г. в ЕС беше 81.3 години по данни на Евростат и анализаторите обясняваха това число с повишаването на жизнения стандарт, по-добрия начин на живот, по-доброто образование и основно – с напредъка в медицината и новите лекарства.

Скокът за един век, в който революциите в медицината – антибиотиците и ваксините шестват по света, води до повече от двойно увеличение на продължителността на живота в Европа от средно 35-38 години през XIX век.

Въпреки че е в последната тройка, България беше достигнала 74.9 години средна продължителност на живота. След пандемията обаче показателите се свиха и докато в ЕС средната продължителност вече е 80.1 години, в България тя е паднала с цели четири години и е 71.9. На практика вариациите са от 74.8 години в столицата до 69.4 във Видин.

Повече от осем години по-малко от средното е предизвикателство не само за цялата здравна система, икономиката, а изобщо – за държавата, която се класира в бавно изчезващата група по население.

Сега има надежда тази разлика да се компенсира. Иновациите в медицината – генетичните изследвания, персонализираната медицина, безкръвните методи на операции, все по-фокусираните в конкретния човек лекарства, реално дават години по-дълъг живот. Пандемията ускори развитието и на още едно откритие – и-РНК ваксините и тяхната способност да предотвратят тежки заболявания (виж текста на стр.).

Ако се приемат изчисленията, че за да се изобрети действащо съвременно лекарство, са необходими 1 млрд. щатски долара инвестиции, то развойната дейност на фармацевтичните компании струва трилиони, тъй като по данни на международната маркетингова компания IQVIA през 2022 г. във фаза на изпитвания са 6147 продукта, което е ръст от 2% в сравнение с годините на пандемията и 49% от 2017 г. насам.

Онкологията продължава да бъде във фокуса на търсенията с 38%, или общо 2331 продукта в разработки.

Малка част от тези иновации вече са достъпни в България и през последните години превръщат рака в хронично заболяване или поне дават шанс за много години живот на безнадеждни случаи, лекуват напълно хепатит С, предотвратяват рак на маточната шийка и премахват затлъстяването и породените от него опасности от инфаркт, диабет и рак.

Най-незабелязваната хронична болест – затлъстяването, през последните години е във фокуса на лекарите от всички специалности заради изобретението на датската компания Ново Нордиск, която префокусира лекарството си за диабет тип 2 към основното му странично явление – здравословното отслабване, и така стана най-скъпата европейска компания (виж графиката).

През следващите години се очакват много нови лекарства не само за онкологични заболявания, но и за централната нервна система

Хапче против рак

Ракът е сборното наименование на група заболявания, които се характеризират с неконтролиран растеж и делене на клетките. Той засяга всички възрасти, но рискът от рак нараства драстично с възрастта, тъй като излагането на рискови фактори е по-голямо, а механизмите за възстановяване на клетките стават по-малко ефективни.

Заради увеличената продължителност на живота онколозите очакват всеки втори или трети човек в някакъв етап от живота си да се срещне с онкологично заболяване. По данни на Световната здравна организация през 2020 г. ракът е втората причина за заболяемост и смъртност в света след сърдечно-съдовите заболявания – 20 млн. заболели и 10 милиона смъртни случая по света. Почти една четвърт от заболелите и близо 2 милиона са смъртните случаи в Европа. В България всяка година заболяват около 36 хил. души, а над 19 хиляди губят живота си.

Проучване, публикувано в European Journal of Cancer през 2018 г., показва, че общите разходи за рак в Европа през 2018 г. възлизат на 199 млрд. евро, като на България битката с рака й струва средно 587 млн. евро.

Това число на разходите ще се увеличава, защото през последните десетина години новите терапии стават все повече, за все по-малки групи пациенти, базирани на конкретни генетични мутации и заради бутиковото производство – много по-скъпи.

Разходите за лекарства за рак са 185 млрд. щатски долара в световен мащаб през 2021 г. по данни на световната маркетингова компания IQVIA и се очаква да достигнат над 300 млрд долара до 2026 г., водени от непрекъснатите иновации. През 2023 г. се очаква само здравната каса да плати над 1 млрд. лв. за онколекарства.

Това се случва, при положение че България е една от най-изостаналите при внедряването на иновациите държави в ЕС.

Бавно и недостатъчно

Публичните разходи за лекарства в България са 105 евро на глава от населението през 2019 г., което е три пъти по-ниско от тези в най-големите пет държави в ЕС.

При 160 новорегистрирани медикамента през периода 2017-2020 г., в ЕС средно регистрираните на пазара са 74 лекарства, в България са достъпни само 49 продукта. Това не е всичко. Не само е невъзможно по-голямата част от лекарствата да стигне до българските пациенти (69% от наличните лекарства въобще не се продават тук), както е в повечето западноевропейски държави, но средното чакане и за тези, които все пак се регистрират в България, е 764 дни, което е едно от най-ниските нива в ЕС, повече време отнема само в Полша, Албания и Румъния. В допълнение фармацевтичните компании са длъжни през първата година директно да подаряват новите лекарства на здравната каса, а след това – да й връщат средства за всяка опаковка, изписана от лекарите над определен от НЗОК лимит за конкретната терапия.

През последните 10 години фармацевтичната индустрия бележи рекорд в онкологичната терапия. През 2021 г. на пазара са пуснати 30 нови онкологични лекарства в световен мащаб, което е допълнение към 104 през последните пет години преди това и общо 159 от 2012 г. насам.

При 882 клинични изпитвания на медикаменти срещу рак през 2013 г., през миналата година проучванията на нови лекарства и показания са над 2300 по данни на IQVIA.

Защо са толкова много?

„През последното десетилетие се увеличиха и познанията ни за болестите, и възможността прецизно да ги диагностицираме, включително и чрез генетичния профил на пациента и на тумора. Оттам вече фармацевтичните компании разработват таргетни терапии, които са ефективни само при пациенти със съответния ДНК-профил. Това означава, че се правят много повече изпитвания на лекарства, но на много по-малки групи пациенти“, обяснява Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании. По думите му годишно в България се провеждат над 500 клинични изпитвания на лекарства, като основната група от тях са точно за онкологични заболявания.

През последните 10 години има няколко големи развития в лечението на онкологичните заболявания – имунотерапията и прицелната (таргетната) терапия. Списание Science например обяви имунотерапията за едно от откритията на века. Най-общо казано тя действа като стимулира собствената имунна система да атакува раковите клетки. През последните години тази терапия помага на пациентите с карцином на белите дробове, гърдата, глава и шия, бъбречен и уротелен карционом, рак на маточната шийка и др.

Таргетната терапия представлява съединение, което носи силен цитостатик до раковата клетка, който унищожава само нея и предпазва останалите клетки и органи. В момента прицелно лечение има за множество онкологични диагнози с различни генетични мутации.

В интерес на истината прословутите хапчета срещу рак, мечта на цели поколения, наистина съществуват. В момента се правят изпитвания на имунотерапия на хапчета, а пациентите с рак на гърдата, белия дроб и бъбреците взимат таблетки за контрол на заболяванията си у дома.

Все още непознатата в България и ползвана предимно в хематологията CART-T-терапия е другата надежда за бъдещото лечение на туморите. Тя представлява извличане на Т-лимфоцити от пациента, генетичното им инженерство, което ги учи да разпознават и атакуват раковите клетки и след това ги въвеждат отново в тялото на пациента.

Другият директен клон на генната терапия, който се развива в момента, е самата промяна на генетичния код на пациента за лечение или директно за предотвратяване на заболяването, след като генът бъде „поправен“.

Всички отслабват с Оземпик

Затлъстяването е обявено от Световната здравна организация за болест преди повече от 20 години, но до по-малко от 10 години единиците лекарства за него се проваляха с гръм и трясък. В същото време лекарите продължаваха научно да доказват, че килограмите в повече водят до сърдечно-съдови заболявания, инфаркт, инсулт, диабет и рак и да предупреждават, че трябва да се води здравословен начин на живот с повече движение и по-малко килограми.

През 2015 г. се появи първата инжекция на Ново Нордиск за отслабване, но тя така и не набра много последователи, вероятно, защото се поставя всеки ден. Следват серия лекарства за диабет тип-2 на други компании, чието странично действие е понижаването на телесното тегло.

Истинският бум, обаче, е през последните пет години. През 2017 г. Ново Нордиск регистрира в САЩ своя продукт за лечение на диабет тип-2 „Оземпик“, а след това и таблетна форма на продукта.

Страничният ефект от лекарството, който е драстично понижаване на теглото, обаче, взима връх, продажбите само за отслабване се увеличават драстично в световен мащаб и през 2021 г. датската компания произвежда и голяма доза от същия продукт, предназначена само за отслабване, под името Wegovy. Тя все още не е регистрирана навсякъде в Европа.

В България манията към лекарството е на възраст поне две години, като голяма част от потребителите не си правят никакви изследвания, не посещават лекар за консултация, а си назначават и ползват медикамента, без да си дават сметка за страничните ефекти, които съществуват, както при всяко лекарство.

Позитивната страна на истерията по хапчето и инжекцията за отслабване се коренят в това, че все повече хора намират високото телесно тегло, високият холестерол и високата кръвна захар за вредни за тяхното здраве и дълголетие и намират сравнително лесен начин, който не изисква диета и спорт, за да постигнат оптимално тегло.

В България, по данни от пазара, от миналата година, около 70 хиляди души се лекуват с лекуват с „Оземпик“ само за отслабване, а не за диабет (където продуктът се ползва от 21 хил. души), като към това число вече могат да бъдат прибавени и пациентите, които ползват само таблетните форми – средно 2500 души, извън онези, които го получават по линия на НЗОК.

Какво ни очаква

През следващите пет години, според прогнозите, лекарствата ще стават все по-удобни за приложение у дома, а не непременно в болница и ще превръщат все повече заболявания в хронични, виж таблицата: