„Булсатком е българска фирма и трябва да остане такава“, „Не на сделката за Булсатком“, „Искаме си работата“. С постери с такива надписи служители на тв оператора излязоха на протест пред Комисията за защита на конкуренцията днес.
В акцията се включиха десетки хора. Те са притеснени от възможността антимонополното ведомство да разреши покупката на компанията от страна на собственика на Vivacom, дружеството United Group.
Въпросното придобиване вече бе атакувано от страна на другите телекоми. Срещу него се обявиха и А1 и Yettel. Притесненията са, че подобна сделка ще доведе до още по-чудовищна концентрация на пазара. През последните години на практика всички по-сериозни играчи на пазара на Интернет и тв услуги бяха погълнати големите телекоми, което доведе до силно ограничени възможности за избор сред българските потребители.
Според служителите на Булсатком, ако сделката се осъществи, на телекомуникационния пазар ще настъпи монополно положение, а те ще бъдат съкратени. Подобно решение ще окаже негативно влияние и върху потребителите.
Специалистите от тв оператора поискаха среща с ръководството на КЗК, но молбата им бе отхвърлена.
Вместо това от антимонополния орган, за чиято независимост има силни съмнения в обществото, излязоха с позиция по повод вчерашното изявление на съпредседателя на ПП Кирил Петков, който коментира работата на комисията.
От регулатора обявиха, че са сериозно притеснени от думите му и ги окачествиха като „опит за сериозна намеса в дейността на КЗК и в независимото упражняване на правомощията ѝ“.
Ето и текста на цялата позиция на КЗК:
„Във връзка с направени изявления пред медиите от съпредседателя на партия „Продължаваме промяната“ г-н Кирил Петков с твърдения, че Комисия за защита на конкуренцията предстои да вземе необосновано и немотивирано решение по нотифицирана концентрация на стопанска дейност между „United Group“ и „Булсатком“, както и че Комисията няма легитимност да приема подобни решения преди избирането на нов състав от Народното събрание, КЗК счита за необходимо да заяви следното:
Законът за защита на конкуренцията (ЗЗК), както и Директива (ЕС) 2019/1 Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година (транспонирана в ЗЗК през 2021 г.) изискват КЗК, като национален орган по конкуренцията, да разполага с необходимите гаранции за независимост, ресурси и правомощия, за да може да прилага ефективно правилата на конкуренция на Европейския съюз. ЗЗК изрично предвижда, че институцията следва да извършва правомощията си самостоятелно и безпристрастно, без право на намеса и даване на инструкции в работата ѝ от страна на всички органи на държавната и изпълнителната власт, местното самоуправление, и други. В допълнение, правомощията на членовете на Комисията не могат да бъдат прекратени на основания, свързани с точното изпълнение на техните задължения и правомощия.
Изискването националните органи по конкуренция да бъдат независими в своята дейност и да се ръководят единствено от разпоредбите на закона е част от правната рамка по конкуренцията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), присъединяването към която е национален приоритет за Република България.
United Group за изявлението на Кирил Петков: Недопустима намеса на политик в работата на независим орган
КЗК е независим специализиран държавен орган, който прилага националното и европейското право на конкуренцията, включително в областта на контрола на концентрациите на стопанска дейност. Правомощията на Комисията са изрично посочени в Закона за защита на конкуренцията. В хода на своите проучвания Комисията събира цялата необходима за анализа информация. Въз основа на събраните доказателства и материали, КЗК приема като колективен орган своите решения, които подлежат на съдебен контрол по реда на чл.64 от Закона за защита на конкуренцията, т.е. постановените от Комисията актове не са окончателни. При упражняване на правомощията си по контрол върху концентрациите между предприятия, КЗК работи в тясно сътрудничество с Европейската комисия и националните органи по конкуренция на държавите – членки на Европейския съюз, като постановява актове, които са в съответствие с европейската практика по приложение на Регламент (EО) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 година относно контрола върху концентрациите между предприятия.
Комисията изразява сериозното си притеснение от подобни изказвания в медийното пространство, които представляват опит за сериозна намеса в дейността ѝ и в независимото упражняване на правомощията на КЗК. По същество те показват както непознаване на процедурите, в рамките на които Комисията работи, но и изразяват тенденциозна невярна оценка за дейността на КЗК и изпълнението на правомощията ѝ“.
По-рано днес становище в същия дух разпространиха и от United Group. Корпорацията, която притежава Нова телевизия и „Виваком“, също нарече изявлението на Кирил Петков „недопустима намеса от страна на политик в работата на независим административен орган“.