Графити-хулигани не пожалиха и една от най-красивите сгради на София. Истинско кощунство е да съсипеш изящната фасада на Богословския факултет, след като сградата тъкмо възвърна блясъка си след петгодишен ремонт. Извършителят, разбира се, не е установен, вероятно няма и да бъде. Цялата централна част на София прилича на едно луксозно гето – всеки „твори“ където и както си поиска, защото знае, че никой няма да му потърси отговорност за това. Вандализмът трябва да бъде спрян с всички възможни законови средства, а вандалите да носят съответната отговорност за действията си.
Кога най-сетне ще станем свидетели на истински контрол от страна на държавните и общински органи, кога ще прочетем в някоя медия, че има наказани лица?! Графитите са истински бич за българската столица и когато човек се разхожда по и без това разбитите ѝ улици, чувството за тъга не го напуска. Нагласата, че нашето си е наше и трябва да бъде пазено, а с общото можем да правим каквото си поискаме, не ни позволява да се отървем от балканските си синдроми. Промяната на манталитета е невъзможна, ако нямаме респект от закона и от убеждението, че вандалските прояви трябва да бъдат сериозно наказуеми.
Свикнахме някак с грозотата и пошлостта. Никой не се навежда, за да вдигне боклук от тротоара, за да го изхвърли в близкото кошче. Да подритваме найлонови пликчета и кенове по улицата за голяма част от нас е нещо съвсем естествено. Красотата е тази, която мотивира и ни прави позитивни. Когато окото няма на какво да се радва, безрадостен е самият ни живот.
Сградата на Богословския факултет ще бъде ремонтирана, но вероятно няма да бъде опазена за дълго от следващи посегателства върху нея. Ние сме това, което графитите казват за нас. И тази истина не е никак радостна. Освен за вандала.
Текст на най-добрия съвременен наш поет Добромир Банев специално за Novinar.bg