шоколад
шоколад

София си имала „цар на шоколада”

През 1914 г. във фабриките на Балъкчиев правят и аерошоколад

Кафенета и сладкарници e имало много в Стара София. Всяка от тях предлага множество и разнообразни сладки изкушения – от пасти до кифли. Но кога се правят тези сладкарски продукти? Къде са сладкарските работилници в столицата в края на XIX и в началото на XX век?

До Освобождението в столицата сладкарите били предимно от турски, албански и гръцки произход. Една от първите български сладкарски работилници била създадена през далечната 1872 г. от Георги Гьондов. Той се преселва в София със семейството си от Крушево още през 1866 г. Тогава Георги постъпва като чирак при гръцки сладкари, макар баща му да има кръчма. Няколко години по-късно те фалират и прекратяват своето производство. Оставят обаче на своя чирак помещението и оборудването в него. Така Гьондов получава и кредити от производители на захар и през 1872 г. започва самостоятелно производство. Освен работилница, той дори си отваря и малка сладкарница – „Цариградска”, намираща се в центъра на столицата. Малко по-късно Гондьов си строи и къща на ул. „Лавеле“. В приземния етаж той мести работилницата си. Производството му се развива така, че през 1907 г. той вече започва фабрично производство на бонбони. Само 6 години по-късно – през 1913 г., във фабриката си той има и отделение за шоколад. През същата година Гьондов умира, но бизнесът е поет от сина му. Той още повече развива производството, като построява по-модерна фабрика на ул. „Алабин” с около 40 служители.

Българинът, който се счита за един от основателите на сладкарската индустрия у нас, обаче е Стефан Балъкчиев. През 1885 г. той се преселва от Битоля в София. Първоначално той се занимава с железарство, какъвто бил занаятът и на баща му. Съпругата му Анастасия обаче се оказва добра готвачка и прави сладки. Тя дори започнала да печели повече с домашно приготвените си сладки. Така Стефан изоставил занаята си и построил сладкарска работилничка в двора си. Заминал за Виена, където посещавал курсове по готварство цели две години. Когато се върнал в България, той разширил производството си и през 1910 г. построил фабрика за захарни изделия „Малина” на бул. „Сливница”. По подобие на Гьондов, и при Балъкчиев бизнесът се поел от сина му. През 1914 г. Антон поема щафетата и дори разнообразява асортимента. Пръв започва производството на аерошоколад. Той отварил осем нови магазина в София, Пловдив, Русе, Варна, Бургас, Кюстендил и Видин. Освен със сладкарство, скоро Антон разширил бизнеса и в други сфери. Отворил фабрика за глюкоза в Русе, циментовия завод „Лев” в Плевен, „Български железни заводи” в Перник. В края на 40-те и началото на 50-те години фабриките обаче са национализирани.

Арон Бераха е третият сладкар, който придава мащабност на професията. Всъщност той е ученик на Балъкчиев. След шестгодишна работа във фабрика „Малина”, в съдружие с братята си Емил и Нисим, той построил собствена фабрика. Така през 1928 г. малката фабрика вече достига площ от 700 кв. м, има 60 машини и 150 работници. Бераха е първият, който започнал производството на евтин шоколад на блокове.

Един от най-известните сладкари в София и в страната е Велизар Пеев, известен като „Царя на шоколада”. По традиция първородните синове в неговия род се кръщавали винаги Велизар. По стечение на обстоятелствата на трима от тях съпругите им се казвали Павлина. Велизар Пеев–баща започнал да се занимава със сладкарство чак на 42-годишна възраст. Преди това е бил в армията, а след службата се е занимавал със строителство. Започнал да се занимава с производство на шоколад през 1901 г., когато продуктът не е толкова популярен, защото е смятан за лукс. Преди да започне работа обаче Пеев учил една година във френските заводи „Сави Жан-Жан”, откъдето довел френски майстор и 12 работници. За да построи първата си работилница, Пеев заложил къщата си. По-късно построил фабрика на 4 етажа на ул. „Екзарх Йосиф” с площ от 2000 кв. м, с модерни машини и 250 работници. Произвежда от шоколадови бонбони през бисквити и кексове, до пудинги на прах. Пеев имал и втора фабрика, която се намирала на мястото на сегашната сграда на Партийния дом. Прави си и два фирмени магазина, в които продава сладките изделия. Единият от тях се намирал на ул. „Екзарх Йосиф”.

Станал и придворен доставчик. В своите фабрики Пеев произвеждал и шоколад по специални поръчки. Една от тези специални поръчки е и създадената бонбониера в луксозна дървена кутия “Царска”. Така още при княз Фердинанд по време на царските приеми и балове той сервирал български бонбони. Вкусните му произведения станали любими и на цар Борис III. През 1922 г. Пеев изнесъл производството си в Своге, където построил нова по-голяма фабрика, която функционира и до днес. Фабриката е със затворен цикъл и със собствена хидроелектроцентрала, от която черпи ток и градската гара. През 1924 г. се образува „Велизар Пеев и синове” АД с 6 милиона лева капитал, в което дялове имат и дъщерите. От 1938 г., след смъртта на бащата, главен директор е големият син, който се занимава с технологията, а по-малкият – Боян, е административен ръководител. Шоколадовите изделия с марка „Велизар Пеев” печелят първо място на международните панаири в Берн, Париж и Виена. През 1947 г. фабриките са национализирани.

В София работели и други фабрики за захарни изделия. Аврам Чальовски построил през 1908 г. на ул. „Отец Паисий” фабрика за производство на локум и халва, растителни масла, тахан, какао, шоколад, бисквити, карамел. През 1929 г. дружеството разполага с две фабрики, две рафинерии, млечно отделение, сусамено за тахан, собствена електроцентрала. Чальовски също става придворен доставчик.

Един от най-предприемчивите сладкари, който се смята и за най-младия в занаята, е Стефан Тодоров. През 1937 г. той построил фабрика до „Обеля“, тогава все още село в покрайнините на София. Много бързо разширил производството си и се наложил като един от най-големите производители на пазара благодарение на модерната рекламна кампания, която провел. Той въвел доставките „от врата до врата”. Фирмените автомобили с марката „Щастие” са познати не само в София.

От 1929 г. сладкарството било признато за занаят съгласно Закона за организиране и подпомагане на занаятите. Да упражняват сладкарски занаят могат само майстори-сладкари, които притежават майсторско свидетелство. Нарушителите се наказвали с глоба от 100 до 1500 лв. и затваряне на заведението. Още същата година през ноември софийските сладкари създали своя организация и организирали първото сладкарско изложение. Изложбата се състояла в Градското казино в София. Над 100 производители от цялата страна дошли на изложението да покажат майсторските си умения и продукти.