Дали онзи Стенли, който навремето беше сред създателите на попгрупата „Ъпдаун“, има нещо общо с този, който играе в постановката „Алхимикът“ в Театър 199? Или може би с другия, който танцува в балет „Арабеск“? Или с третия, който пее в джазформацията „Why Not“ и акапелната формация „Аспея“?
Всеки би се замислил, преди да отговори, защото е трудно да се предположи, че става въпрос за един и същ човек.
30-годишният Станислав Димитров носи много дини под една мишница. Той редовно „гостува“ в дома ви като гласа на Питър Галахар от тв сериала „Ориндж каунти“, а може да го помните още от музикалното предаване на БНТ „По вълните на музиката“ и от сутрешния блок на радио „ФМ+“.
Стенли обича да се занимава с много неща наведнъж, защото е разнороден талант. Твърди, че е имал щастието да реализира едновременно всичките си заложби в мюзикъла „Коса“, чиято премиера беше съвсем наскоро в театър „София“. Актьорът попаднал на репетициите с режисьора Борис Панкин благодарение Евгени Господинов, вокален педагог и диригент на двете музикални групи, в които пее Стенли.
Той репетирал доста време, преди да му поверят ролята на Бъргър в „Коса“. Панкин, който е известен с това, че работи с почти едни и същи актьори, го поканил, без да го е гледал и дори без да го познава. Просто се доверил на интуицията си и на уменията на Стенли да играе, пее и танцува. А признанието, че се е справил, са половинчасовите аплаузи на публиката и ентусиазмът, с който всички запяват с него песните на хипипоколението.
Стенли предпочита да го наричат актьор, защото е завършил НАТФИЗ в първия клас на Пламен Марков. В театъра обаче често го приемат като танцьор и му поверяват съответните роли. Медиите пък го представят като „балетиста Стенли“ или „звездата на „Арабеск“. Въпреки това младият мъж харесва работата си в балета, в който попаднал преди три години и половина. Вече имал опит с танците – като ученик цели пет години поддържал собствена брейкгрупа, а като студент играел в балет „Модел“.
Когато му хрумнало да се пробва като професионален танцьор, Стенли решил да помоли директора на „Арабеск“ – Боряна Сечанова, да го приеме в трупата. Срещнал я обаче ненадейно и тя сама му предложила да участва в проекта „Птиците“ по Аристофан. Трябвало й актьор, който има добра двигателна култура, и той се оказал в точния момент на точното място.
Постепенно Стенли се превърнал в добър балетист, а сега вече участва във всички постановки на балета. Не се отказал обаче от театралните постановки. Още като ученик знаел, че един ден ще се занимава с това. Причината бил приятел от брейкгрупата, който участвал в театрална постановка и на когото Стенли „завидял“. А и в техникума по електроника имал преподавател, който все повтарял, че от него няма да излезе инженер, а „някакъв си там артист“.
Проф. Пламен Марков пък веднага го „надушил“ въпреки лошите кандидатстудентски материали. А проф. Гриша Островски подхвърлил, че имал вярна реакция, когато се прави на плейбой на изпитите. Вече студент, младежът участвал в 200 представления на „От другата страна“ на Станислав Стратиев в Сатиричния театър. Макар и с малка роля, той дълго „изследвал“ играта на Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев и Никола Анастасов и „купувал“ от безценния им опит.
След академията дълго съвместявал участия в Търновския, Врачанския и Музикалния театър. В родното Велико Търново го взели за ролята на конферансието в мюзикъла „Кабаре“ и му тръгнало на оперетни роли – същата играл и в София. Стенли не изкарва прехраната си само с театър, а озвучава филми и реклами, за да му стигат парите. Редовно участва и в американските екшъни, които „Ню имидж“ снима у нас.
Партнирал е на Рой Шайдър от „Ах, този джаз“, но никога няма да забрави един по-особен знак на съдбата. Неотдавна играл чудовище, сътворено от героя на Джон Савидж. Преди да си тръгне от България, американският актьор, познат като Клод Буковски от филма „Коса“ на Милош Форман, се сприятелил със Стенли и дори му оставил автограф. Два дни след това българинът разбал, че му дават ролята на Бъргър, който заминава за Виетнам вместо Клод.
Следвам личната си легенда обича да казва актьорът танцьор, когато стане дума за предопределените неща в живота. Неговите все се нареждали като пъзел, а и винаги ги е вършил с желание.
Такова „нещо“ е и приятелката му Мария. Двамата живеят заедно още от първия ден, в който се запознали, и са убедени, че са намерили другото си „аз“. Тя е много далече от неговата професия и го допълва. Той твърди, че именно тя осмисля всичко, до което се докосне. Мария го приземява и го разтоварва от 12-часовия работен ден седем пъти в седмицата. И двамата са домошари, обичат да се застояват пред телевизора и компютъра.
Стенли има интересно определение за Интернет – кола, която го откарва донякъде, а не трошка, под която трябва да лежи по цял ден. Иска да каже, че не е като тийнейджърите, които сърфират денонощно, а го ползва само за ценна кореспонденция. Това не пречи на Мария да го заплашва на шега, че ще го изхвърли от къщи заради „новата му любовница“.
Той я омилостивява в кухнята. Вегетарианец е, но умее да приготвя и месни манджи. Преди осем години похапвал само пържоли, но започнало да му става лошо от месо и постепенно го забравил. Сега е на ориз, зеленчуци, картофи и постни яхнии. За Мария обаче е готов да забърка всякаква рецепта.
Ако не са на работа, двамата разпускат по ресторанти. Не обичат дискотеките, а само вечерните сбирки с приятели и импровизираните маскени балове. Стенли не пие и не пуши, но винаги му е весело – като го гледат, другите винаги има с какво да се заразят.
