Книжовният български език е големият губещ от невероятните приключения на Стоичков в света на науката. Понеже щеше да е сериозно обогатен, ако Голямата уста и този път беше говорила естествено. Обзалагам се на месец от живота си какво щеше да се случи на всекиго, ако преди месец беше нарекъл Стоичков „впечатляващо неук и необразован”. Щеше да се случи нещо толкова впечатляващо и с такава образователна цел, че бих затрил още един месец, за да присъствам на живо на вербалното парти.
Какво толкова стана със Стоичков – такъв, какъвто го познаваме, че с гнева му се размина човекът, изкарал го не обикновен, а впечатляващ тъпанар. Тъпанар на тъпанарите – та това си заслужава не лайняна буря, а цял ураган от спонтанни ругатни, които обаче не чухме от Голямата уста. Тя вероятно се е засегнала от квалификациите, но го направи прекалено леко и необичайно тихо. Сякаш леко се срамува да ни запознае с новия си възпитан имидж и затова говори в децибели по-тихо. А можеше да се разприказва, да се разкрещи, да глътне мегафон, тъй като обидата позволява да й бъде отговорено и с най-крайната каруцарска сеч на най-висок глас. Понеже е толкова вбесяваща, колкото вбесяващи могат да бъдат само местните псевдо интелектуални елити с техните претенции за превъзходство.
В какво точно се състои скапаното им превъзходство – никой не разбира, но всички трябва да го приемат като даденост. Трябва също всеки път да се става на крака в присъствието на елитите, но и да не бъдат доближавани много, защото липсата на ясна дистанция ще оскърби аристократичното им достойнство. И те могат да се почувстват като истински барони, заварили в любимия клуб собствения си градинар със смокинг под наем. Така, както се почувства един доцент при гледката на Стоичков с тога.
Трябва да приемем, че доцентът Цветозар Томов е от висшето интелектуално общество и точка. Въпреки че можем да попитаме – как човек, произвел в последно време повече субективни политически оценки, отколкото обективни социологически проучвания, все още успява да запази титлата си на социолог точно заради която му се полага и запазеното VIP място. Можем да попитаме, но не е сигурно, че ще получим отговор – аристокрацията намира под достойнството си да обяснява защо е аристокрация. И отново трябва да приемем, че й е крайно обидно да попада в компанията на впечатляващо неука и необразована пасмина.
Какъвто и да е интелектът, каквото и да е образованието, какъвто и да е дори характерът му – Стоичков заслужава повече колективна охрана на достойнството си. Освен, разбира се, в случаите, когато той не накърни нечие. Голямата уста е предизвиквала и забърквала толкова големи каши, че е цяло смотано чудо как никой досега не намери повод да се засегне на чест. И когато нещата изглеждаха поовладени, когато Стоичков облече новите си докторски дрехи – точно тогава се появиха оскърбени и унижени от него. Но не от друго, а от самото му присъствие. И това, ако не са псевдоаристократични клубни комплекси – трябва да са топли селски чувства към случайно наминал другоселец през нашата кръчма.
Дори в действителност Стоичков да е впечатляващ случай в историята на науката, трябва да пазим разкритието в най-голяма тайна и възможно най-дълго време. Защото, ако е вярно клишето за най-разпознаваемото рекламно bg лице – нямаме никакъв интерес това лице да е с тъпи черти. И за да го осъзнаеш, не е нужно да членуваш в измисленото интелектуално общество. Направената от него мозъчна ревизия съвсем не е най-големият грях към колективно неопазеното достойнство на Стоичков. Далеч по-свинско е да му вменяваш, че е получил някакво почетно звание единствено защото е близък с властта. Сякаш не става въпрос за същия човек, за когото говорим, а за обикновен партиен кариерист и натегач. Това вече дори не е псевдоаристократично, а е само крайно вбесяващо.
Като най-голям късмет за местните превзети елити трябва да минава стечението, че не са се завъдили в стара монархия със стари традиции. И затова никога не са преживели унижението да видят как кралицата раздава благороднически титли „сър” на червендалести докерски синове.
Чийто речник съдържа достатъчен езиков запас с хамалски корени, за да не умира никой от лингвистично удоволствие, когато се наложи да го чуе след слабо първо полувреме. Бих опропастил още един месец от живота си, за да воайорствам как английският Цветозар Томов държи благородническо рицарска сметка на току-що произведения в „сър” Алекс Фъргюсън. И как зачервеният шотландец включва прословутия си сешоар – така неговите футболисти наричат състоянието му на грандиозен яд, когато се приближава на сантиметри от лицата им, за да усетят отблизо комбинацията от мили думи, слюнка и движение на мокри въздушни маси. Нещо подобно в посока към измислените елити се очакваше и от Стоичков, но старият разбойник най-неочаквано се оказа с нови академични обноски. Ще ми липсва Голямата уста, която бих заменил срещу всички досадници с досадни аристократични претенции за превъзходство.
