Стресът е виновен за много неща. Натрупахте ли няколко килограма? Обвинете стреса. Кажете нещо, за което съжалявате. Обвинете стреса. Но какво да кажем за нещо по-сериозно като голямо депресивно разстройство? Стресът често е обвиняван за сериозни психични разстройства, но знаем, че генетиката ни също играе роля. От депресия страдат около 280 милиона души по света, като много от тях биха посочили стреса като фактор, допринасящ за депресията им.
Възможно ли е да се разграничат сложните причини за разстройства като голямото депресивно разстройство? Изследователите са се опитвали да го направят, но с ограничен успех. Нека да обърнем внимание на някои изследвания, които са допринесли за разбирането ни в тази област.
Стресовите събития в живота причиняват ли голяма депресия? Отговорът на този въпрос е свързан с няколко предизвикателства. Едно от тях е въпросът „кокошка или яйце“: откъде знаем, че стресът причинява депресия? Или дали депресивното настроение и поведение на някого са предизвикани от стреса? Един от начините да се отговори на този въпрос е чрез проспективно проучване, при което стресът и депресията се измерват при едни и същи хора през годините. Това ни позволява да определим кое е било първо – стресът или депресията.
За да се справят с този проблем, изследователите са попитали над 2000 жени близначки за техните стресови преживявания и симптоми на депресия в три различни момента в продължение на около пет години. Стресовите събития в живота включват развод, смърт на близък човек, загуба на работа и други. Изследователите отбелязват времето на стресовото събитие и на появата на симптомите на депресия. Техните заключения не би трябвало да са изненада – стресовите събития често водят до появата на депресивни симптоми. Когато попитали лицата, които съобщават за депресия, дали нещо стресиращо е предизвикало депресията или тя е дошла внезапно, 85% от тях отговорили, че стресиращото събитие е било първо. Никой от тях не е съобщил, че депресията е дошла преди стресовото преживяване.
След това изследователите разглеждат характеристиките на стресовите събития. С риск да обвиним жертвата, събития като развода биха могли да се дължат отчасти на депресивния характер на индивида. За разлика от тях събития като смъртта на близък човек би трябвало да са независими от депресивния характер на индивида. Изследователите установяват, че дори тези независими стресови събития, в които индивидът няма никаква роля, водят до появата на депресивни симптоми.
След това изследователите се възползвали от факта, че техните участници са близнаци. Това позволява да се оцени влиянието на генетиката върху връзката стрес-депресия. Еднояйчните близнаци споделят 100 процента от гените си. Изследването на връзката между стреса и депресията при тези близнаци ефективно контролира влиянието на генетиката върху развитието на депресията. В рамките на тези двойки еднояйчни близнаци изследователите установиха, че стресовите събития в живота предсказват появата на депресивни симптоми. Тези констатации осигуряват силна подкрепа за идеята, че стресовите събития в живота – дори тези, върху които нямаме контрол – могат да доведат до появата на голяма депресия независимо от генетичната ни структура.
Добрата новина е, че от над 2000 жени, тествани в проучването в продължение на пет години, само около 300 (7%) от тях са развили голямо депресивно разстройство. Какви са характеристиките на тези 1700 жени, които не са развили депресия? Отговорът на този въпрос може да ни позволи да насърчим устойчивостта, за да намалим негативните последици от депресията.
