Ако се вярва на злите езици и на хора от голямото комунистическо добрутро, гените на Тодор Живков са наследили директно от него не само Вовата Живков и Людмила, но и поне още двама души. Единият, за когото се подозира, че е пряк потомък на генералния секретар на ЦК на БКП, почина в началото на февруари. Негова майка е легендарната секретарка Ангелина Горинова, която обслужваше Тато до самия край на управлението му. Офис мениджърката също вече не е между живите, отиде си от този свят през 2021-ва.
За някогашната красавица Ангелина открай време вървяха съмнения, че е родила дете от шефа си. Синът й Камен Матов – по прякор Тимоти, винаги е имал изумителна физическа прилика с държавния глава на НРБ, а по соца бе бонвиван досущ като Владко Живков. „Уикенд” не се наема да твърди на 100 процента, че във вените на въпросния господин е текла правешката кръв на бившия генсек, но е факт, че визуално двамата бяха като две капки вода. Може, разбира се, приликата им да е била и чиста случайност, да не е заради родствена връзка.
„Когато през 80-те, след откриването на НДК, Тимоти се появяваше в двореца, всички замръзваха от фрапиращото сходство между него и бившия Първи“, спомня си човек от комунистическата върхушка. Въпросният отлично информиран източник ни разказа прелюбопитни подробности за Ангелина Горинова и близките й, но изрично настоя да запазим самоличността му в тайна.
По документи баща на Камен се водел първият съпруг на могъщата секретарка – Христо Матов, а пастрок е генералът от ДС Иван Горинов. Офицерът от тайните служби имал един брак зад гърба си и дете от предишната си половинка.
10 ноември заварил Тимоти в консулството ни в Люксембург, а почти веднага след преврата, следите му се загубили. „Той се ползваше с неограничени права, за него се грижеше офицер от митичния отдел R на Държавна сигурност, а впоследствие май и сам стана част от структурата“, коментира информаторът ни.
В Западна Европа Камен въртял няколко наши външнотърговски дружества. В зората на демокрацията сметките на тези фирми били източени, а къде са отишли финансовите активи, остава голяма загадка и до ден днешен.
Дори синът на Ангелина Горинова да му е бил дете, вождът не е споделял това пред семейството си. В противен случай внучката на Първия – Евгения, нямало да хлътне до уши по Тимоти и да го пожелае за свой интимен приятел.
„Имаше в ДС един сигнал – „Цеца Гледачката”. Жени когато беше в 11 клас, дружеше с дъщерята на Пенчо Кубадински Боряна и внучката на Боян Българанов Бояна. Тогава телефонният контрол установи, че се говори между тях за емоционална връзка между Жени и Камен. Обаче дали наистина е било така, аз не мога да кажа. Знам, че Ангелина Горинова беше много предпазлив човек и не би допуснала такава връзка. Наясно съм и с друго – че Цеца Гледачката се опитваше да спечели момичетата чрез някакви предсказания, любовни билета и други неща.
Целта й беше прозаична, да й помогнат да получи апартамент от Столична община през фонда на УБО. Това не стана, тъй като реагирахме бързо. Цеца живееше в някаква съборетина в района на Лъвов мост и моите хора проведоха разговор с нея”, разказвал е пред „Уикенд” шефът на Шести отдел на Шесто управление на Държавна сигурност Димитър Иванов.
За лицата от някогашната комунистическа върхушка не е тайна, че Тодор Живков ценял много секретарката си и правел така, че никакви удобства да не й липсват. Красивата си сътрудничка той дори уредил с луксозна къща в кв. „Лозенец” – в съседство с резиденцията на „сивия кардинал” Милко Балев.
Горинова останала вярна на Тато и след падането му от власт, и след кончината му през 1998 г. Тя винаги отхвърляла поканите за интервюта, които й отправяли всевъзможни медии, защото не искала да обсъжда секретите на ексначалника си.
По времето на соца упорито се шушукало, че генсекът на ЦК на БКП имал незаконен син и от булката на свой съселянин от Правец. Според злите езици в края на 40-те въпросната Цветанка легнала с Тодор и в резултат на бял свят се появил Петко Данчев. Разбира се, детето не било признато от Живков.
В първите години на социализма семействата на Тато и Данчо Петков били доста близки и често си ходили на гости. Един ден Цветанка получила неприлично предложение от бъдещия държавен глава, което не могла да отклони – нали Живков вече бил големец, започнал бил да се издига в партията.
Скоро след гостуването си в покоите на Първия, жената установила, че е бременна. Излъгала съпруга си, че плодът в утробата е негов, но пред истинския баща на чедото си и пред свои роднини разкрила каква е истината.
Когато бебето се родило, Тато започнал да се грижи всячески за отрочето си и семейството му. А щом Петко Данчев се изучил и възмъжал – направил го шеф на големия завод за тапети в Ботевград „Ботекс”. В резултат местните тутакси лепнали на галеника звучния прякор Тапетко.
Колкото и чудно да звучи, в поверената му фабрика Данчев произвеждал не само тапети, но и лекарството гастрофарм. Медикаментът намерил ентусиазиран прием в СССР, защото се отразявал благоприятно на организма след препиване с алкохол. Тоест явявал се нещо като цяр за махмурлук.
Формулата на гастрофарм била създадена в лабораторията на д-р Иван Богданов. Същият лекар разработвал и още две лекарства – нормофлор и анабол – второто трябвало да пребори рака. Академик проф. Атанас Малеев – брат на Татовата съпруга Мара Малеева, обаче упорито създавал пречки на технолога, защото онзи категорично отказвал да го направи свой съавтор. „Тези медикаменти са мои собствени бебета и аз ще си ги отглеждам”, упорствал ученият.
Малеев вярвал, че всяко лекарство има бъдеще само ако е дело на колектив, на който той е председател. Затова и не се поколебал да използва високата си позиция и да издаде заповед за закриване на лабораторията на Богданов.
Един ден телефонът в кабинета на шефа на завод „Ботекс” звъннал и от другата страна на линията съобщили лоша новина. „С очите си видях как Петко Данчев, който държеше слушалката, изведнъж промени цвета на лицето си. Разговорът му беше кратък. Когато свърши, едва успя да каже: „По нареждане на академик Малеев производството на гастрофарм се прекратява!”, разправяше приживе Богомил Герасимов – шеф на протокола в правителството на Станко Тодоров. И допълваше: „Аз не бях сам при Данчев, имаше и други външни лица. В тяхно присъствие той направи единствения правилен ход – телефонира на прекия си началник, министъра на химическата промишленост Георги Пенков.”
На човека над него Петко заявил, че от Кремъл има запитване дали България може да достави допълнително един милион опаковки гастрофарм над договорените 10 милиона. След това му съобщил и че Малеев е заповядал да се прекрати производството на препарата. При което министърът изригнал – изстрелял куп ругатни по адрес на Тодор Живковия шурей. По-късно Пенков разговарял с премиера Станко Тодоров и лабораторията на Иван Богданов била спасена. Братушките пък продължили да церят успешно махмурлука си.
Препарат с името гастрофарм може да бъде открит и днес по аптеките. „Уикенд” обаче не се наема да гарантира дали той се произвежда по формулата от соца и дали създава облекчения след прекомерна употреба на алкохол.
Разказаната по-горе одисея с хапчетата против махмурлук се разиграла през 70-те години на миналия век. През 80-те пък спряганият за незаконна рожба на Живков шеф на завод „Ботекс” се издигнал до вицепремиер и кандидат-член на Политбюро. „Ако Тато не беше сдал властта на 10 ноември 1989 г., щеше да направи Петко и министър-председател. Първия планираше да смени Георги Атанасов с по-млад и гъвкав функционер-технократ и Данчев беше идеалната кандидатура”, коментирали са неведнъж представители на червената върхушка.
Тапетко, който на младини също като Камен Матов бил пълно копие на Бай Тошо, починал през лятото на 2012 г. – умрял от скоротечен рак на 62.
Никой от преките потомци на Тодор Живков не успял да навърши 70 години. Червената принцеса Людмила се самоубила на 39 през 1981-ва, брат й бонвиван Владко се споминал на 69 през 2021-ва, а митичният Тимоти издъхнал на 67.
