Починал е о. р. генерал-майор Съби Събев, съобщиха от информационния център на Министерството на отбраната на фейсбук страницата си.
„С голямо прискърбие съобщаваме, че е починал о. р. генерал-майор Съби Събев. Той е първият национален военен представител на България в главната квартира на НАТО в Брюксел“ , пишат в съобщението си от военното министерство. По повод кончината на о. р. генерал-майор Съби Събев със специални думи го изпрати военният министър в оставка Тодор Тагарев.
Ген. Съби Събев е роден в сливенското село Желю войвода на 29 януари 1950 г. Средното си образование завършва в Сливен в Техникум по електротехника „Мария С. Кюри“.
През 1975 г. завършва Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия специалност „Щабни ВВС“ и излиза като лейтенант и инженер по радиоелектроника. Получава назначение като началник-щаб на 1- ва транспортно-десантна ескадрила в 16-и транспортен авиополк на летище Доброславци.
През 1982 г. завършва Военната академия в София. След като завършва академията е назначен за началник-щаб на 13-и вертолетен полк бойни вертолети. От есента на 1985 г. служи в щаба на 10-и смесен авиационен корпус. През 1987 г. завършва 3-месечен курс по изтребителна авиация във Военната академия „Юрий Н. Гагарин“ в Монино, СССР, а през 1994 г. Военновъздушния колеж на ВВС на САЩ след спечелен конкурс.
Той е първият българин, завършил този генералщабен колеж. От 1 септември 1992 до края на 1993 г. е началник-щаб на първа дивизия ПВО. В отделни периоди е началник на оперативния отдел и заместник началник-щаб на авиационен корпус.
През м. октомври 1991 г. преминава ориентационен курс за НАТО в Оберамергау, Германия. На 1 септември 1997 г. е назначен за началник на Оперативното управление на Гл. щаб на Военновъздушните сили, където отговаря за бойната готовност, оперативното планиране и подготовка на ВВС и участието в учения по партньорството за мир.
През 1998 г. завършва курс за планиране на авиационни кампании в Париж, Франция. На 3 май 1999 г. е удостоен с висше военно звание генерал-майор. На 25 февруари 2000 г. е освободен от длъжността началник на Оперативното управление на Главния щаб на Военновъздушните сили и назначен за началник на Главното оперативно управление на Генералния щаб на Българската армия.
На 7 юли 2000 г. е удостоен с висше военно звание генералмайор. От 2000 г. е на служба в Генералния щаб на българската армия, като оглавява Главно оперативно управление. Отговаря за оперативното планиране, бойната готовност, оперативната и бойна подготовка в Генералния щаб на Българската армия, планирането и контрола по провеждането на общовойскови учения, както и за подготовката изпращането на български контингенти в различни мироподдържащи операции на НАТО в Босна и Херцеговина и Косово.
На 7 май 2001 г. е освободен от длъжността началник на Главното оперативно управление на Генералния щаб на Българската армия и назначен за началник на управление „Планиране на отбраната и въоръжените сили“ на Генералния щаб на Българската армия, където отговаря за стратегическото планиране и разработката на военни концепции, стратегии и доктрини, и координира военната подготовка за членство на страната в НАТО.
В периода 2000 – 2001 г. е завършил курсове за висши военни кадри в Европейския център за изследвания в областта на сигурността „Джордж Маршал“ в Гармиш – Партенкирхен, Германия и колежа на НАТО в Рим, Италия. На 6 юни 2002 г. е освободен от длъжността началник на управление „Планиране на отбраната и въоръжените сили“ на Генералния щаб на Българската армия.
От 1 октомври 2002 до 23 декември 2004 г. е първия национален военен представител на България в главната квартира на НАТО в Брюксел, след приемането на страната в Алианса. Изгражда военното представителство в рамките на националната делегация в НАТО и го интегрира във всички дейности на Военния комитет на Алианса.
В началото на 2005 г. излиза в запаса. По-късно работи като главен експерт във Военната академия в София в Центъра за перспективни изследвания на отбраната. През 2002 г. става директор по международните връзки на Асоциацията на завършилите Колежа на НАТО в Рим. През 2013 г. защитава дисертация във Военната академия по въпросите на военната трансформация.
Преподавал е в Нов Български университет. Същата година е избран за председател на управителния съвет на Съюза на офицерите от резерва „Атлантик“ На президентските избори през 2016 г. е кандидат-вицепрезидент с кандидат-президент Трайчо Трайков, издигнати от Коалиция „Реформаторски блок“. Член е Съюза на офицерите от резерва „Атлантик“, бил е член и председател на неговия Управителен съвет.
От 2017 г. е съосновател и избран за член на Управителния съвет на Атлантическия съвет на България за периода 2017 – 2020 г. Награждаван е с медал „30 години от победата над фашистка Германия“ (1975), „За отличие в БНА“ (1978, 1983), „40 години социалистическа България, юбилеен“ (1984), „40 години от победата над хитлерофашизма“ (1985), „10 години безупречна служба“ (1985), „15 години безупречна служба“ (1990) и ордени „За военна доблест и заслуги“ – II ст. (1984), награден знак „За вярна служба под знамената“ – II ст. (1991) и други[8]. Член е на управителния съвет на СОРА
