Комисията по досиетата на Методи Андреев публикува първия брой на Информационен бюлетин „Да се запази за вечни времена“. В 300 страници са събрани секретни документи за създаването на Държавна сигурност и грижите за нея от 1949 до 1989 година. Сред публикациите по-интересен е протокол 410 от заседанието на Политбюро на ЦК на БКП с колегиума на МВР през юли 1971 година. Участниците обсъждат „някои отрицателни постъпки“ на министъра на вътрешните работи Ангел Солаков.
Тодор Живков:
Другари,
Ще започна с почивката на др. Солаков и др. Шопов през лятото на 1969 година в Съветския съюз.
Доколкото съм информиран, на др. Солаков и на др. Шопов е оказано извънредно голямо гостоприемство от съветските другари, от техните съответни министерства. Те са посетили Далечния изток и някъде към японската граница са се срещнали с един граничен отряд, който носи името „Русчукски“ отряд поради това, че тази част по време на Отечествената война е освободила гр. Русе. След това е трансформиран в граничен отряд и командването на Съветската армия е решило той да носи името на гр. Русе. При прощалната вечеря др. Солаков взема думата и казва примерно следното: другарите от този отряд се заблуждават, като смятат, че те са освободили гр. Русе. Нищо подобно, те не са освободили гр. Русе, както и
Съветската армия не е освободила България
Българският народ сам се е освободил, а след това е дошла Червената армия. Става един от първите заместници на Андропов и спокойно, аргументирано отговаря на др. Солаков. Др. Солаков отново става и започва спор с него, получава се конфликт.
Така е завършила тази вечеря.
В навечерието на Десетия конгрес, както е известно, в страната се пускаха много слухове кой ще бъде снет и кой ще бъде издигнат. Очевидно Солаков се е поддал на тези слухове и повярвал, че Политбюро възнамерява да издигне неговата кандидатура за секретар на ЦК. Изпраща при мене др. Мирчо Спасов да ми заяви от негово име, че др. Солаков не желае да стане секретар на ЦК на партията. Това е безпрецедентен случай в историята на нашата партия.
Сега в изборната кампания, ти, др. Солаков, си давал големи обещания – за стотици хиляди левове
Откъде разполагаш с такива пари? Угощения даваш! Ние знаем, че комитетът има и секретни параграфи, но пита се: какво е твоето партийно и политическо съзнание, та навсякъде, където ходиш, да даваш угощения!
Др. Солаков се смята за най-добрия познавач на футбола, въобще на спорта в България. Той се е пристрастил до такава степен, че вече неговият авторитет е подронен сериозно и в МВР, и в някои кръгове на нашата общественост. Той се занимава с подрешване на спортисти, с купуване на спортисти. Създал е огромен щат (трябва да се види откъде взема пари да го издържа) с високи длъжности и звания.
Мирчо Спасов:
Миналата година една много голяма наша делегация начело с др. Солаков, с мое участие и други големи началници отидохме в Москва по предварителна съгласуваност да изучим техния прогрес, свързан с нуждите на оперативната работа. Почти всяка вечер др. Солаков събираше делегацията и се интересуваше всеки от нас какво е свършил, като даваше указания просто да крадем, да снимаме ако можем, разни схеми – изобщо една линия сякаш не сме при съветски другари, които знаят какво и колко да ни дадат, какво ще ни бъде полезно.
Григор Шопов:
По случая в Съветския съюз. Ние бяхме поканени там. Съветските другари показаха ценни места в Далечния Изток. Бяхме в Сахалин, Камчатка и пр.
Върнахме се в Москва. Дават ни прощална вечеря. Споменаха „Русчукския“ пограничен отряд. Тогава др. Солаков става – и това беше нещо като бомба за мен – и казва, че тези другари са млади, но те не знаят, че това поделение не е освободило гр. Русе, а град Русе, както и цяла България се освободиха от българския народ и след това дойде Съветската армия.
Пеко Таков:
Пиян ли беше?
Григор Шопов:
Не беше пиян. Аз веднага помислих как да го изведа от това положение. Станах и казах: „Другари, да не се получи недоразумение поради незнаене на езика. Другарят Солаков иска да каже, че българският народ не е воювал против Съветската армия.“ Др. Солаков веднага каза: „Ти ли ще ме поправяш, аз ли не зная кой освободи България?“
Ангел Солаков:
Този случай е много важен, аз ще го изясня.
Григор Шопов:
Това беше кощунство от твоя страна към съветските хора. Тогава става др. Цвигун и казва така: „Другари, аз съм минал войната от Западния фронт до Волга и обратно до разгрома на немските фашисти. Десетки и десетки другари са паднали пред очите ми. В името на тяхната памет аз не мога да се съглася с другаря министър.“ Той става и настоява пак на своето: „Аз съм съвременник, аз съм очевидец и зная най-добре.“ Аз не можах да се въздържа повече, станах и казах: „Другари, становището на нашата партия не е такова. Становището на нашата партия е, че Съветската армия е освободила България.“ „Ти кой си и какъв си, защо не защищаваш България“ – каза той нервирано. Аз му отговорих: “
Аз съм българин от софийските села и се считам за не по-лош българин от тебе. Не виждам от кого и за какво да защитавам българите.“ Тогава той започна да кряска – въобще едно хулиганско държание. Казвам му: „Слушай, другарю Солаков, ти си министър, но нямаш право да говориш с такъв тон на тази маса.“ Продължиха спора с др. Цвигун – той държи на своето, Цвигун говори правдата. Съветските хора останаха вцепенени.
Върнахме се в България. Аз очаквах, че др. Солаков ще дойде в ЦК да доложи. Чувствувам, че не идва в ЦК. Тъкмо бях намислил да му кажа: ти не отиваш, дай да отидем заедно двамата, научих, че той казал на др. Спасов: „Шопов също се държа провокационно в Москва. Той ме извади из нерви, той не ме подкрепи.“ Имал предвид др. Спасов да докладва случая в такава светлина. Такава подлост аз не можах да приема.
Ангел Солаков:
Ясно е, че съм обидил много жестоко много другари, за да говорят някои неща, които понякога ми звучат като някакъв сън: и за самонадценяване, и за давление, и за маниащина, за което говори др. Живков.
Както досега, така и занапред ще защитавам Централния комитет и лично др. Живков
Искам към Вас да се обърна, др. Живков: не вярвайте на никой, който казва, че съм в състояние да кажа лоша дума за Вас. Аз не мога да направя това, не може моята уста и моето сърце да произнесе това. Ако някой е пуснал интриги по мой адрес – не вярвайте.
Вие сте мой кумир в продължение на 25 години
Имах грях, че влязох в ненужен, вреден разговор преди 3 години. Аз защитавам позицията, че Съветският съюз е освободил България. Но в България имаше партизанско движение, народно въстание, а не както в Румъния и Унгария. Съветският другар ме апострофира – той също беше в пияно състояние, че имало партизанско движение, но не е имало топове и самолети. Вярно – не е имало. Аз се афектирах и му казах, че трябва по достойнство да се оцени този факт, че в България няма загинал съветски войник, тъй като бяха посрещнати с цветя. Тогава Шопов ме апострофира и започна една пиянска разправия. На другия ден се извиних на Андропов. Той ми каза, че техният другар ги е информирал, но в същото време не е постъпил правилно, като не е оценил ролята на българския народ и на БКП.
В заключение искам да кажа следното. Ясно, че съм загубил качества на ръководител. Може би аз, а и вие сте се лъгали, че ги притежавам. Готов съм да изпълня всяко решение на Политбюро. Струва ми се, че не заслужавам никаква ръководна работа. Моето поведение занапред ще покаже какво представлявам и каква е истинската ми стойност.
Костадин Гяуров:
Искам да подчертая, че в дадения случай със Солаков ние виждаме едно много остро политическо чувство от страна на др. Живков да вижда навреме онези неща, които още в зародиш са показани на повърхността.
Мисля, че трябва да направим много сериозен извод от обстоятелството, че Солаков е направил няколко пъти опит да вземе в свои ръце работата на УБО, работата по охраната на ръководството, с което не е съгласен. Неговите замисли са много ясни.
Тодор Живков:
Аз за първи път чувам това. Струва ми се, че той е подслушвал, ако не всички, поне някои от нас
Георги Йорданов:
Всички ще разберат, че прошка няма за никого, ако той излезе извън партийния път.
Стоян Караджов:
От практиката, която имаме, се вижда, че такива неща се получават там, където е принизена партийната работа. Няма ли здрава партийна организация, непременно се получават такива неща.
Гриша Филипов:
Правилно е предложението Солаков да бъде изваден от състава на ЦК на партията и работата да се доведе до край. Струва ми се, че нещата са по-дълбоки.
Георги Владиков:
Всички тези факти говорят за стремежите и амбициите на Солаков за домогване до властта. Струва ми се, че работата не бива да спре само до това да се информира активът.
Тодор Живков:
Солаков трябва да се извади от състава на Централния комитет – по това две мнения няма. Не можем да кажем, че провежда антисъветска линия. На др. Андропов искрено казах, че няма такива факти и не може да се прави заключение, че има такива факти. Тук се изнесоха допълнително някои факти. Нищо чудно той да е антисъветски елемент. Не искам да вярвам в това.
Пенчо Кубадински:
Неговата жена е определено антисъветски елемент.
(Със съкращение от протокола)
