скок на височина
скок на височина

Той я познава отблизо

ТЕРЕЗА МАРИНОВА МЯТАЛА ЧИНИИ ОТ ПЕТИЯ ЕТАЖ

Шампиони

Пердашеше момчетата в училище, разказва баща й

Ева МАРИНОВА

Примата на тройния скок Тереза Маринова живее уединено в гръцкия град Каламат, на 40 км от Атина. Там се намира спортната база, където златната българка лее пот, преди да покори поредния връх. Никой не знае колко спи, с какво се храни и как утолява жаждата си. Фирмена тайна, отсичат близките на голямата спортистка и нейният треньор Христо Марков. Скачачката пази строг режим в Гърция само през зимата, през април се връща в България и тренира в базата на Белмекен. Колкото и ангажименти да има, не пропуска да се види с баща си Мончо Маринов, бивш лекоатлет и пожарникар, ексуправител на ресторант „Златното пиле“. Той е човекът, който знае всичките й детски пакости и малки тайни.

Още 8-годишна, Тереза се прочула в махалата в родния Плевен, когато една сутрин запокитила цял сервиз чинии през терасата на петия етаж. Предишната вечер родителите й посрещали гости, но оставили софрата неразтребена. Рожбата им решила да помогне и избрала по-лесния начин. Порцелан и стъкло се разлетели от високото, а детето невинно рапортувало, че е отменило майка си и татко си. „Как да й се разсърдя, тя смяташе, че е свършила добра работа“, казва през смях бащата Мончо Маринов.

Златното българско момиче не прощавало и на велосипедите. Откакто стигнала педалите на 6 г., тя започнала бясно да ги върти – фучала без умора по най-стръмните плевенски улици. Един ден веригата на колелото се скъсала и Тереза забила глава в каменен зид. От удара цялата й уста се напълнила с кръв а челюстта й се откачила. Наложило се да оковат немирницата в скоби и тя цял месец не могла да промълви нито дума. „Една сълза не капна от окото й, само седеше с кърпа на устата, напоена с кръв“, спомня си баща й.

Олимпийската ни шампионка в тройния скок отраснала в задружна фамилия с още двама братя и една сестра. Заради приключенията и лудориите, които постоянно измисляла, сестричката Мария й лепнала прякора Санчо Панса.

Тереза не мирясвала и подтиквала и братята си към пакости.

При едно спречкване година по-големият Светозар я погнал из апартамента, но сестра му се заключила зад стъклената врата на хола. Якото момче пробило с тяло стъклото и сред порой от парчета я дръпнало за косите. Главата на Тереза уцелила стъклената масичка, но тя и тогава не се предала – отвърнала с юмрук.

„Тереза беше буйно дете, редовно биеше момчетата в училище. На всичкото отгоре зад гърба на всички ни стъпи на пистата за атлетика“, признава бащата. Някогашен републикански рекордьор на 800 метра, още преди 25 г. той забранил на децата си да се занимават професионално със спорт – имал си своите причини и разочарования. Те обаче не го послушали. Светозар тайно взел изпитите в плевенското спортно училище и още по-тайно повел сестра си по своя път. Един ден специалистката по спринтово бягане Теменужка Вардалова набрала телефонния номер на сем. Маринови и помолила Мончо да насърчи дъщеря си в спорта.

Родителят заявил, че няма деца за атлети.

Но как, отсякла Вардалова, Тереза вече една година тренира! „Едва не паднах от изненада до телефона. Отидох на стадиона да се разберем. Но нищо вече не можеше да я откаже от спорта“, обяснява бащата.

Отначало малката бягала средни дължини – 400-800 м като баща си и брат си, но после педагози и треньори открили дарбата й за троен скок. Поел я известният Слави Топузов и под негово ръководство Тереза грабна първо златото на Европейско първенство за девойки в Будапеща през 1995 г., а година по-късно и на световното в Сидни.

После един ден някой звъннал на вратата. Бащата на Тереза отворил и видял мъж с дълги коси. Аз съм Христо Марков, представил се непознатият. Дойдох да взема Тереза, ще й бъда треньор отсега нататък. Пред очите на баща си

Тереза само си стегнала куфарите за да продължи към върховете на своята дисциплина. „Беше ми болно, когато чух, че дъщеря ми имала късмет на олимпиадата миналата година, че успехът й няма да се повтори. Тереза е безкрайно отговорен човек. Знае целта си, тя е вглъбена единствено в своите тежки занимания. Никой не може да я отклони от начертания път. В Португалия пак доказа своята класа и се закичи със златен медал. Тя просто е номер 1. Винаги знам как ще скочи. Виждам порива в очите й. Чувствам, че е страшно подготвена, тя е желязно момиче“, не може да нахвали 23-годишната си дъщеря Мончо Маринов.

Когато говори за Тереза извън спорта, таткото я нарича нежно цвете.

Била грижовна и любвеобилна винаги мислела за семейството си. Олимпийската и световна шампионка е факир и в кухнята. Най-много й се отдават сладкишите, а най-доброто й кулинарно изпълнение е плодова торта със сметана и желатин.

През малкото свободни часове Тереза релаксира в Бачковския или в Рилския манастир. Ако е в базата в Петрич, не пропуска да се качи до Рупите. Когато влиза в черква, винаги пали свещи. Суеверна е, но преди последното състезание оставила вкъщи талисманите си – слонче, кенгуру и коала. Навярно защото разчита вече само на себе си.