Броят на осиновителите у нас намалява през последните години. Това разказа за „Новинар” Гергана Богданова, председател на Българската асоциация на осиновени и осиновители.
Според данни на Агенцията за социално подпомагане налице е спад в желанието на българските двойки да дадат по-добър шанс за живот на изоставено дете. Статистиката към октомври миналата година сочи едва около 1530 регистрирани кандидати за осиновители, а през 2014 г. чакащите детски смях да огласи дома им са с около 60 повече.
За период от близо 8 години двойките, отворили обятията си за нов член в семейството, се топи почти наполовина, като архивите за 2008 г. сочат 2715 кандидати.
Същевременно се увеличава броят на вписаните в регистрите деца за пълно осиновяване. През 2014 г. малчуганите достигнали около 3050, а едва 672 от тях получили шанс за живот в уюта на здрава семейна среда.
Данните от октомври 2015 г. показват спад на чакащите нов дом с около 400, като тогава осиновени са близо 520 малчугани.
Специалистите смятат, че процесът на осиновяване на българска почва все още не е приоритет на държавата, протичайки бавно и разпокъсано между множество институции.
Желязка Иванова и съпругът й минали през всички процедури, за да преборят успешно проблема си. Семейството решило да осинови дете след множество опити за поколение и инвитро интервенции.
„Искахме да сме родители и това беше начинът“, разказа Желязка. Тя допълни, че около половин година отнело на влюбената двойка, за да получат заветното обаждане, че ще стават мама и татко.
Момченцето било близо на годинка, когато младата жена и съпругът й отворили обятията си за него.
Двамата разказали на малкия юнак за миналото му и са на мнение, че тайната на осиновяването е напълно неразбираема, тъй като всеки има право да знае корените си. Адаптацията при сина на Желязка минала бързо, а всеки осиновител трябва да е добре подготвен за предстоящото.
У нас обаче няма стандарт за обучения на кандидат-осиновителите, липсват услуги за подкрепа в следосиновителния период. В същото време ключов фактор е изграждането на чувствителност към миналото на детето и преживените от него травми. Това е възможно с интензивна работа със семейството, а от Българската асоциация на осиновени и осиновители стремително подготвят експерти за работа в групи за взаимопомощ.
Проучвания на организацията сочат, че в страната все още съществува дискриминационно отношение по темата и това се отразява неблагоприятно върху семействата, а по време на срещите участниците борят стереотипите и се учат как да преодоляват трудностите.
„Да си осиновен е дар, да осиновиш е щастие“, уточни Гергана Богданова.
Борят закона за отпуск по майчинство
Родители започнаха люта борба със закона за отпуск при осиновяване с петиция. Акцията е подкрепена от българската асоциация „Осиновени и осиновители“, а поводът е неравностойното положение, в което се намират желаещите да обсипят изоставено дете с грижа.
В момента от отпуск по майчинство могат да се възползват само осиновители на деца от 2- до 5-годишна възраст. Експерти от асоциацията смятат, че подобна подкрепа трябва да получат всички осиновители без значение възрастта на осиновения малчуган.
„Този отпуск е целеви и не е пряко свързан с възрастта на детето, а със задоволяване на специфични нужди, свързани с адаптацията му в новата семейна среда и всекидневно интензивно участие на родителите в този изключително важен процес“, уточни Гергана Богданова, председател на организацията.
Желязка Иванова също подкрепила петицията. Горчивият опит на майката показал, че е нужна промяна в действащото законодателство. Когато решението за осиновяване на нейния син влязло в сила, на детето му оставали около десетина дни до навършване на годинка. За времето жената взела отпуск, за който получила 90 на сто от доходите си. През следващата година Желязка взимала 340 лв. месечно, въпреки че е осигурена в пъти повече от сумата. Приходите в домакинството драстично намалели и семейството усетило финансови трудности.
От друга страна, детето има нужда от човек вкъщи, с когото да свикне и който да му помогне да се адаптира в средата. Привързването към родителите пък помага и за изграждането на пълноценна връзка в семейството и бори страховете на малчугана. Малкият юнак на Желязка например една седмица след прекрачването на новия дом се страхувал да излезе от стаята си.
Според Гергана Богданова трудност е и психологическата травма при детето. Ако то е на по-голяма възраст, се страхува да спи на загасена лампа, отказва да се храни или пък обратното – запълва душевни липси с прием на голямо количество лакомства и гозби. В същото време родителите трябва да се върнат на работа, а детето приема това като повторно изоставяне.
Петицията вече е подкрепена от над 600 души, а най-активни са жители от София, Пловдив, Плевен, като участие взели дори българи, заминали на гурбет.
Биологични родители дирят рожбите си по нета
Биологични родители издирват под дърво и камък осиновените си деца, надявайки се и те да ги търсят.
Специалната страница „Чакам те, мило дете” се поддържа от Петя Момчилова, която се разделила с една от рожбите си преди години. Инициативата е подкрепена от българската асоциация „Осиновени и осиновители“ и помага на хората, разпространявайки информация за търсените деца, както и на осиновени, решили да поемат по трудния път към издирването на корените си.
Според настоящите закони биологичните родители нямат право да търсят информация от държавата за отрочетата си заради тайната на осиновяването.
В същото време не се съхранява важна информация за медицинските обстоятелства около детето, както и генетичната му предразположеност, а процедурата по единствената уредена от законодателството възможност за установяване на биологичния произход е бавна и протича по съдебен път. Над 90 на сто от подадените молби приключват с отказ за достъп до информация, уточниха от асоциацията.
След организиран форум през лятото на изминалата година в Министерството на правосъдието се сформира работна група, целяща да предложи промени в законодателната уредба, регулираща осиновяването и въвеждаща право на осиновените хора да познават своя биологичен произход, както и правилното разкриване на тайната на осиновяване.
У нас процесът по разкриването често е в неподходящ момент и от неподходящи хора, а това предизвиква стрес и трайно психологично страдание у осиновения, смятат експертите.
1106 хлапета чакат дом в чужбина
1106 са свободните профили на малчугани, чакащи да намерят семеен уют в чужбина. Това сочи справка на Министерството на правосъдието. 838 от децата са непоискани от осиновители повече от 6 месеца, а само за декември миналата година с активен профил за международно осиновяване са 23 хлапета.
Около половината от малчуганите от декемврийския списък, чакащи търпеливо новите си мама и татко от чужбина, имат братче или сестриче, също чакащи осиновители. Най-малките от децата са момче на 2 години и половина, преживяло редукция на теглото на третия ден от раждането си, както и момиче на 3-годишна възраст, страдащо от микроцефалия. С най-голям житейски опит е тийнейджър на 17 години, а според профила му момчето е с висока емоционална неустойчивост, импулсивно и често раздразнително.
Част от децата страдат от увреждания и алергии. Сред тях се срещат умствена изостаналост и степен на инвалидност, а от алергиите най-често малчуганите борят астма.
През 2015 г. намерилите нов дом в чужбина българчета наброяват 427, а 164 от одобрените от Министерството на правосъдието процедури за международно осиновяване са за САЩ.
Американската мечта сбъдват 49 на сто от дечицата, следвана от Стария континент. На второ място се нарежда Италия, одобрените процедури за където са 23 на сто. Испански двойки пък окрилили 7 процента от чакащите малчугани.
Едва по един процент от одобрените процедури си делят Финландия, Кипър, Дания и Гърция, което ги нарежда в дъното на списъка.
