Трети март ще е на Шипка, ремонтът започва през юни

“Проектът за консервация и реставрация на Паметника на свободата на Шипка, който е съгласуван с компетентните държавни органи, по никакъв начин не застрашава монумента. Страховитите твърдения, че щял да бъде събарян, демонтиран, местен, чупен, трошен, захвърлен и т.н., категорично не отговарят на истината.

Усилията на държавата и на националния музей “Шипка-Бузлуджа” в Казанлък са само да се положи необходимата грижа за паметника, за да може да векува. Той е като маяк за българския народ – щом се издига навръх планината, това означава, че България е жива“, каза директорът на Националния парк-музей “Шипка – Бузлуджа” Чавдар Ангелов.

Категоричен е, че тържества на 3 март на Шипка ще има, а първата оперативка по подготовката е насрочена за 17 януари в община Казанлък.

Ангелов държи да се знае, че предстоящият ремонт на монумента практически е процес, започнал още през 2015 г., който ще продължи поне още 3 г. Поредната му фаза съвпада съвсем случайно със събитията около Паметника на Съветската армия в София и между двете няма никаква връзка. С този ремонт са свързани усилията на вече 7 министри на културата и на няколко редовни и служебни български правителства.

Откакто е построен преди повече от 90 г., паметникът е ремонтиран основно само веднъж – в началото на 80-те години на ХХ век, претърпял е и няколко частични интервенции – главно запълване на фугите между камъните и реставрацията на фигурата на лъва. Инцидентът от 6 април 2020 г., когато от югоизточния ъгъл на фасадата на монумента се отронват и падат на земята 3 камъка, потвърждава нуждата от ремонт.

При инцидента нямаше пострадали може би защото той стана по време на пандемията. Месец и нещо след това кметът на Казанлък издава заповед Паметникът на свободата да бъде обезопасен. Тогава са поставени днешните метални заграждения около основата. Заради тях е затворена костницата в южната част на монумента, а тържествените церемонии и поднасянето на венците на 3 март и през август, когато по традиция се чества годишнината от шипченските боеве, се провеждат от по-безопасната северна страна.

Оградата се измества временно, за да не пречи на ритуала. Оттам е и входът, от който се влиза без ограничения за експозицията във вътрешността на каменната кула. По данни на музея през 2023 г. паметникът е посетен от 90 000 души.

Когато поставят оградата, процедурата по подготовката на документацията за предстоящия ремонт вече била започнала. “Тази подготовка е от септември 2015 г., когато аз като директор поисках официално от Министерството на културата да назначи проверка за състоянието на монумента – видимо то не беше добро заради суровите атмосферни условия в планината. Проверката от Главна дирекция “Инспекторат за опазване на културното наследство” завърши с констативен протокол и указание да подготвим цялостен проект за консервация и реставрация на паметника и на околното му пространство”, спомня си Ангелов.

В годините след това е свършена много техническа работа. Най-напред са изработени проекти за система за видеонаблюдение и за пожароизвестяване. През 2017 г. паметникът е заснет от геодезисти, в началото на 2018 г. е отразен на кадастралната карта. На 12 февруари 2018 г. областният управител на Стара Загора съставил акт за публична държавна собственост на монумента и този документ отключил възможността да се започне законно проектирането на ремонта. Тогава са направени технически паспорт и застраховка на паметника.

През 2019 г. бе отворена и реставрирана скулптурата на лъва над северния вход. В началото на 2020 г. били готови да възложат и изработката на самия проект за консервация и реставрация. Но заради падналите камъни се наложило да се направи пълно техническо обследване на фасадата. Наред с това изготвили и проектно-сметната документация, според която за строителните работи ще са необходими 14 226 000 лв., а за надзора – 180 хиляди без ДДС. В тези суми са заложени и 20 процента за непредвидени разходи. Срокът за изпълнение е 1095 дни и нито ден повече.

На 8 август 2023 г. в община Казанлък и депозирано заявление за издаване на разрешение за строеж и е получено на 30 октомври 2023 г.

Междувременно консултант подготвя техническата спецификация за обществените поръчки. Те са две: за строително-монтажните работи и за изпълнение на независим строителен надзор. През декември 2023 г. музеят обяви тези две обществени поръчки под условие – при осигурено финансиране. Очакванията са парите да дойдат от републиканския бюджет, но това е грижа на министъра на културата.

“Оттук нататък също има неизвестни”, смята директорът на музея.

Не се знае дали ще има кандидати да направят ремонта и надзора, дали няма да има обжалване на резултатите от конкурса за избор на изпълнители, дали ще бъдат осигурени нужните средства. Оптимистичната прогноза на Ангелов е, че ако няма пречки, самият ремонт може да започне през юни тази година. Тогава, както на всеки строителен обект, около паметника ще бъде издигнато скеле и достъпът на външни лица ще бъде забранен.

Условията в Балкана са такива, че на открито и нависоко може да се работи само няколко месеца в топлите дни. А основно работата ще бъде ръчна – ще се изчистят фугите между камъните от фугиращата смес и ще се сложи нова, която да предпази монумента от влагата. Фугите са с дължина 8200 м.

Ще бъдат подменени и 38 камъка от снагата на паметника, ще се обнови площадката край него с площ около 1000 кв. м. Ще бъде променени и интериорът в кулата, и експозицията.

“Разказвам подробно технологията на ремонта, за да се разбере, че тази година на 3 март паметникът няма да бъде затворен и тържества ще има. Нещо повече – той ще приема посетители с удължено работно време, ако трябва, и до 20 ч. Тържества на върха ще се провеждат и след това, но на фона на монумента, който ще бъде в скеле”, коментира Чавдар Ангелов.

На практика достъпът до паметника по време на ремонта ще бъде ограничен върху декар и половина – два. А само територията на музея в превала на прохода Шипка е към 2000 дка. Това означава, че ще има достатъчно място както за възстановки на шипченските боеве, така и възможност за поклонение пред другите паметници и пред руските гробища, с които е осеяна местността, обобщава Ангелов.

Тази година пред Националния парк-музей “Шипка – Бузлуджа” има две дати, които ще бъдат отбелязани подобаващо – 60 г. от създаването на музея и 90 г. от освещаването на Паметника на свободата, извършено през август 1934 г. Тържество по този повод на върха ще се проведе, макар че може би монументът вече ще бъде в скеле.