Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг предупреди, че западният военен съюз трябва да е готов за лоши новини от украинския фронт. Той призова подкрепата за Украйна да продължи, макар армията да не е постигнала значителен пробив на бойното поле през последните месеци.
Сред страните от Европейския съюз пък има разногласия относно отпускането на 50 млрд. евро финансова помощ за Украйна, като неблагоприятните фактори са все повече. Ако доскоро беше само твърдата позиция на Унгария, която обяви, че ще се противопостави на пакета за финансиране, вече добавяме и скорошното решение на германския съд за ограничаване на държавните заеми, както и победата на крайнодясната Партия на свободата на изборите в Холандия. Освен в Унгария, недоволство от продължителното финансиране на Украйна се наблюдава и в други страни от ЕС (Белгия, Словакия).
Не по-добри новини идват и от Вашингтон, където директорът на Службата за управление и бюджет на Белия дом заяви, че средствата за САЩ за предоставяне на Украйна на военно оборудване ще свършат преди края на 2023 г., ако не се предприемат действия от Конгреса. Макар още през октомври президентът Джо Байдън да поиска над 100 млрд. долара – част от които за финансиране на Украйна, републиканците контролират Камарата на представителите, а позицията на повечето от тях по отпускането на допълнителни средства за Украйна е противоречива.
Преди броени дни и началникът на Генералния щаб на въоръжените сили на САЩ заяви, че конфликтът в Украйна не може да бъде разрешен само с военни средства, а трябва да се намери дипломатическо решение, като Вашингтон може да помогне за намирането на такова решение, което беше изтълкувано от наблюдателите като ясна индикация, че САЩ вече не са толкова оптимистично настроени, че Украйна може да победи на бойното поле.
Вероятно тази поредица от събития и изказвания са ясен сигнал, че САЩ и Европа си дават ясна сметка, че тази война продължи по-дълго отколкото всички те очакваха, а към момента, и поради липсата на значително напредване на фронта от украинска страна, и поради все по-нарастващите критики към президента Володимир Зеленски, ситуацията се влошава.
Украинският президент отлично осъзнава, че ако западната подкрепа отслабне – най-вече финансово, това ще означава сигурна загуба за страната му. В същото време руският президент Владимир Путин подписа указ за увеличаване на броя на войниците.
Но това не са единствените черни облаци, надвиснали над Зеленски. В Киев също се забелязват все повече признаци на недоволство срещу действията му, а главнокомандващият на въоръжените сили на страната генерал Валерий Залужни наскоро заяви, че ситуацията на фронта е патова, като по думите му, Украйна е напреднaла само със 17 километра за близо половин година, което се отбелязва като бавно и от западните съюзници.
Макар Зеленски да упрекна Залужни, че явно се готви за участие в политиката, поради което прави такива изявления, макар и в края на ноември всички групи и партии в украинския парламент да се съгласиха изборите да бъдат отложени за толкова време, колкото извънредното положение продължава, плюс шест месеца, все по-често се споменава президентският вот – както сред критици на Зеленски на местно ниво, така и сред украинците, които допреди месеци безрезервно го подкрепяха.
В началото на този месец не кой да е, а кметът на Киев Виталий Кличко директно упрекна Зеленски, заявявайки в интервю за германското списание „Шпигел“, че Украйна върви към авторитаризъм, а заради действията на президента в страната почти не са останали независими институции на властта. Нещо повече, Кличко разказа, че повече от година и половина не е имал нито среща, нито телефонен разговор със Зеленски. Бившият боксьор открито застана и на страната на Залужни, подкрепяйки думите му, че на фронта са в безизходица.
Все по-често се споменава и за сериозния спад в популярността на Зеленски, който миналата година беше почти обожествяван от украинците, които намираха допълнителна мотивация да се бият в поведението и действията му. Подобен ореол към него имаше и от страна на ЕС и САЩ, които възлагаха надежди, че именно той може да е причина за падането на авторитарния руски лидер Владимир Путин. Ситуацията през 2023 г. е доста по-различна, като с всеки ден Зеленски търпи все повече критики – както от западните му партньори, така и от доскорошните му политически съюзници в Украйна.
И ако от една страна е съвсем резонно упреците да се увеличават при по-продължителни военни действия, не така стоят нещата в комбинация с вътрешното недоволство и директните обвинения към Зеленски, предупрежденията за изчерпване на финансовата помощ от САЩ и ЕС, както и липсата на консенсус сред страните членки на Съюза, което говори за доста по-сериозни проблеми отколкото обичайната демотивация, идваща при месеци без сериозни победи на фронта.
Вероятно всичко това можеше да бъде неутрализирано в някаква степен, ако след като Украйна кандидатства за членство в ЕС през 2022 г. (през юни същата година получи статут на страна-кандидатка), процесът беше протекъл още по-ускорено и както се планираше беше започнал официално този месец, а не както преди няколко дни, за пореден път, Унгария отряза тази възможност, обявявайки, че категорично няма да подкрепи предложението за започване на преговори за приемането на Украйна в Съюза.
В края на 2022 г. Зеленски обеща на украинците, че 2023 г. ще бъде „годината на победата“, но дванадесет месеца по-късно въпросът вече е дали „Украйна изобщо ще продължи да съществува“, каквито опасения изказа Кличко, което навежда на мисълта, че вероятно все повече политици – по света и в страната – виждат бъдещето на Украйна без Зеленски.