В нощта между събота и неделя за поредна година ще върнем стрелките на часовниците с един час назад, с което преминаваме обратно към естественото за човека зимно часово време. С една разлика – този път може да е за последно, или поне такива са надеждите на повечето европейци 8 г. след обещанието, че въртенето на часовника спира.
Преди дни Испания възроди въпроса за блокираното предложение на ЕС за прекратяване на сезонните промени.
Мадрид обаче иска постоянно лятно часово време
Още през 2018 г. тогавашният председател на ЕК Жан-Клод Юнкер обяви, че стартира ускорена процедура за премахване на смяната на часа. Тогава беше предвидено, че Европа за последно връща стрелките на 31 март 2019 г., ако постигнат съгласие за лятното време, или 27 октомври 2019 г., ако се споразумее за зимното.
През март 2019 г. Европейският парламент одобри предложение на комисията, според което трябваше до пролетта на 2021 г. всички държави да изберат едното време да останат в него за постоянно. Но до финално решение не се стигна, тъй като правителствата не постигнаха единодушие. Последваха ковид кризата и войната в Украйна, въпросът остана извън фокуса на ЕС.
“Както знаете, часовниците ще се сменят отново тази седмица и аз, честно казано, вече не виждам смисъл в това”, коментира преди дни испанският премиер Педро Санчес. Във всички анкетирани както на испанци, така и на европейци по темата мнозинството е против промяната на времето, напомни той и добави: . “Има много научни доказателства, че това не помага чак толкова за пестене на енергия, но пък има отрицателно въздействие върху здравето и живота на хората”.
Прието е, че въпросът за прекратяването на смяната на времето се води от министрите на транспорта, телекомуникациите и енергетиката на блока, тъй като каквото и решение да бъде взето, то ще окаже влияние върху единния пазар, потреблението на енергия, както и безопасността на транспорта.
Отначало темата не беше включена в дневния ред на министерската среща на върха в Люксембург преди дни, но с идването си испанският държавен секретар по енергетиката Жоан Гройзар обяви, че е поискал включването ѝ , пише “Политико”. Според Гройзар “енергийната система се променя значително и е важно да се поднови дебатът, за да се намери възможно най-доброто решение”.
Проучване на ЕК от 2018 г. сочи, че 84% от общо 6,4 млн. европейци, участвали в анкетата, искат Брюксел да сложи край на местенето. Тогава страните, които са били най-категорични, са Финландия (95%), Полша (95%), Испания (93%), Литва (91%) и Унгария (90%). Единствените, в които мнозинството са отговорили, че предпочитат въртенето на стрелките да остане, са Гърция и Кипър – съответно 56 и 53%.
Представители на северните членки на ЕС неведнъж са изразявали загриженост, че практиката има отрицателни физически и психически ефекти върху 20% от населението на Европа.
Южните страни обаче опонират на зимното часово време главно заради икономията на ток за домакинствата и бизнеса, както и заради ползите за туризма през летния сезон заради допълнителния час дневна светлина.
У нас през 2018 г. Министерството на енергетиката инициира анкета, в която участваха над 17 000 души с коментари и дори със свободен текст. 96% гласуваха “за” преустановяването на сезонните промени на часовото време. От тях 51% подкрепиха лятното часово време, 38% – зимното, а 7% не можеха да изберат кое да остане за постоянно. След резултатите от анкетата от енергийното министерство коментираха, че не преобладават категорични предпочитания за установяване на постоянно лятно или зимно часово време. Но все пак има превес на мненията за лятното.
Данните от допитването предизвикаха дебати. Част от мненията бяха, че ако се избере за постоянно лятното часово време, може да има дисонанс с другите страни в ЕС и така България ще загуби конкурентоспособност. Зимното време било по-подходящо, защото 70% от търговията ни е в рамките на ЕС, а близо половината компании работят с клиенти от централноевропейски държави. Бизнесът също не смяташе, че резултатите от анкетата са напълно коректни.
В рамковата позиция на България тогава бе записано, че страната ни смята за необходимо да се запази хармонизиран режим на равнище ЕС в случай на преустановяване на сезонните промени два пъти годишно.
Ако се вземе такова решение, трябва да има синхронизиране на часовите зони по отношение на съседни държави, което ще запази правилното функциониране на вътрешния пазар на ЕС. България подчертава още, че хората са привърженици на преустановяването на сезонните промени на часовото време. И че трябва сериозен анализ на последиците оценени на национално равнище.
Сега от Министерството на енергетиката заявиха, че няма да изготвят позицията на България при новото обсъждане, защото темата се прехвърля към Съвета на министрите на транспорта. Това означава, че водещо ставало Министерството на транспорта и съобщенията.
Лятното часово време е въведено в България през 1979 г. като мярка за пестене на енергия чрез увеличаване на използването на дневна светлина. Анализи на Електроенергийния системен оператор показват, че с годините първоначалният благоприятен ефект отслабва, а през 2007 г. вече няма такъв.
Делът на електрическата енергия, използвана за осветление, намалял до 4,5% от общото потребление в страна. Спестената енергия за осветление се равнява на 24 088 мегаватчаса или 1,44% от всичката, която се използва
Разделението между националните лидери преди 8 години позволи лятното часово време да оцелее след крайния срок, който беше поставил Юнкер през 2019 г., както и след по-късния призив на Европейския парламент за прекратяване на промените в часовото време до 2021 г.
За да реализира идеята си сега, Санчес ще трябва да убеди 15 от 27-те страни членки на блока, или група страни, представляващи поне 65% от населението на ЕС, да подкрепят идеята.
Той освен това ще трябва да се надява по-малко от четири държави да се противопоставят категорично.
Промяната в часа се превърна в дебат и зад океана. През април т.г. президентът на САЩ Доналд Тръмп коментира: “Камарата на представителите и Сенатът трябва да настояват за повече дневна светлина в края на деня. Това е много популярно и, най-важното, няма да се налага повече да се сменят часовниците, което е голямо неудобство и е много скъпо събитие за нашето правителство!”.
Сезонната промяна на часа е въведена за първи път в Европа по време на Първата световна война, като целта е била да се пестят въглища. Практиката обаче е преустановена след края на конфликта. Поради подобни енергийни проблеми повечето страни въвеждат отново схемата по време на Втората световна война, както и в отговор на световната петролна криза от 70-те години.
През 1980 г. Европейската общност издава първата си директива за времето, за да гарантира, че всички членки на ЕС следват практиката и спазват преминаването към лятно и зимно часово време на една и съща дата и час. Сегашните правила на ЕС, които са в сила от 2001 г., определят, че страните членки преместват часовниците си с един час напред в последната неделя на март и с един час назад в последната неделя на октомври.
Поначало зимното време се застъпва с астрономическото, както и с действителното положение на Слънцето
С други думи – то е много по-полезно за биологичния часовник на човека. След като преместим стрелките този уикенд, сутрините ще идват по-рано, вечерта също ще настъпва по-рано, а циркадните ритми (естественият вътрешен часовник на тялото – бел.ред.) на повечето хора ще са по-балансирани.
Циркадните ритми на човека реагират на светлина и тъмнина, като се синхронизират с цикъла на деня и нощта. Те са и пряко отговорни за регулацията на нивата на хормони като мелатонин и кортизол, които са ключови за съня и усета за бодрост през деня. Когато вътрешният ни часовник е нарушен, се наблюдават симптоми като трудно заспиване, липса на концентрация, промени в настроението и апетита, стрес.
Именно затова зимното часово време е по-полезно за организма. Въпреки това в първите дни след промяната се усещат негативните последици, тъй като тялото ни се настройва наново. На човек му трябва средно 3-4 дни да свикне със смененото време, а тялото влиза обратно в ритъм до около седмица.
