Община Варна продава с цел застрояване горичка, обгрижвана и садена от гражданите. Те правят по силите си каквото могат, за да я спасят – след като протести не помогнаха, съдебните им жалби сега растат лавинообразно. Такъв „квартален“ сюжет се развива в морския град на финала на мандата на местната власт.
Казусът касае около 9 декара в район „Младост“, на границата на квартал „Трошево“, до Делта планет мол. Общинският съвет гласува продажбата им, като на терена ще се появи сграда, част от която строителят ще предаде за офис на администрацията на „Младост“ – пръсната сега в отделни блокове. От едната страна в конфликта е желанието на хората за опазване на зеленината, а от другата – ползваният от общината факт, че зоната има ПУП за застрояване с плътност 60%, кота корниз – 26 м и т.н. Извън сухата фактология обаче, са интересни няколко момента:
Макар ОУП на Варна да не предвижда горичка, тя е там от десетилетия. Останала от „едно време“, хората я ползват, ценят, засаждат… Сега ще трябва да се изсекат стотици дървета, които насред всеобщото застрояване буквално са като бял градски дроб. И стигаме до първия важен момент: документите, законите, не бива да бъдат мъртва материя, сляпа – те трябва да служат на хората, не обратното. Тоест, ако има управленско желание, няма проблем горичката да остане, независимо от ОУП, ПУП и т.н. А и, разбира се, плановете могат да се променят – зависи пак от управленското желание. Но то е обратното, което е причината за бедата – а не плановете и законите.
Второ, кога най-после ще се разбере, че циментирането на земята при строежите, унищожавайки трева, почва или друг естествен слой, е фактор за градските наводнения? Нали уж тече неспирна превенция? Водата просто няма къде да попива.
Трето, никаква административна сграда, макар район „Младост“ да има нужда от нея, не може да бъде приоритет пред горните съображения.
Четвърто, въпреки че опозиционните местни партии се възпротивиха на замисленото, а и казусът тече в предизборна обстановка, ценното е, че гражданите в момента повече сами, отколкото с политическо покровителство, се мъчат да спасят горичката си. В жалбите до варненския административен съд, които за няколко дни нараснаха от 16 до 22, просто са написали, че иде реч за растителност, зеленина; разхождат се там, дишат, почиват си, не щат сгради – ей така човешки са се аргументирали – което може да им изиграе лоша шега, понеже Темида се вълнува от сухата юридически материя, вместо от живия живот.
Очаква се жалбите да бъдат обединени в едно дело. От съда уточниха пред „Сега“, че има нужда и от прецизиране – жалбите да бъдат подадени през съответния орган (общинския съвет, чийто решения хората атакуват), а и гражданите да докажат правен интерес (което, съгласно опита, е трудно).
Но битката очевидно предстои. На ход е и областният управител Андриана Андреева, в чиито правомощия е да върне решенията.