Веселин Методиев е зам.-председател на Демократи за силна България. Роден е през 1957 г. в Силистра. Депутат в 37-ото, 38-ото и 40-ото Народно събрание. Завършил е история в Софийския университет. Автор на монографията „Министерският съвет в България. Началото 1879-1886 г.“ и „Дневниците на Учредителното събрание 1879 г. Извори и коментари“, съавтор на „Българските държавни институции 1879-1986“, „Българските конституции и конституционни проекти“.
– Г-н Методиев, можем ли вече да кажем, че десницата се е обединила?
– Можем да кажем, че има един кандидат. Това е най-точната формулировка. Тя е възприета от всички колеги. Този кандидат е г-н Неделчо Беронов. Ползва се с доверието на няколко партии от консултациите, друга част в момента провеждат консултации със самия него. Очаква се те да вземат своите решения. Лично аз съм много голям оптимист, че тези решения ще са положителни. Колегите имаха въпроси, за които настояваха да чуят личното мнение на г-н Беронов. В крайна сметка тази една кандидатура ще стане и единна в онзи смисъл на пълна подкрепа от всички партии.
– Вие казахте, че ще издигнете г-н Беронов, ако той се съгласи. Имате ли вече потвърждение?
– Понеже самият той в процеса на разговорите и в своите публични изявления настояваше за две неща. Първото беше неговата кандидатура да бъде номинация на СДС и ДСБ едновременно. Това се получи. Впоследствие се получи и подкрепа от двете партии, особено след оттеглянето на г-н Стоянов. Към тази подкрепа имаше много положително становище, изразено от ДП и от Земеделски народен съюз с председател г-н Личев, имаше подкрепа малко под условия от ССД и доста силно възражение от страна на г-н Пинчев. Това е фактическото състояние. Колегите от „Гергьовден“ бяха по-скоро съгласни това да бъде кандидатурата. Казаха, че имат възражения в собствената си организация, на част от своите структури и намериха своята дефиниция – няма да пречим, но не знаем дали ще можем да помогнем.
– Напредващото време ли е причината 4-те партии да избързат с издигането на Неделчо Беронов преди останалите десни във формата да вземат окончателно решение?
– Всички бяха убедени и на срещата беше споменато, че тези консултации са дали своя резултат. И това е максималното, което се иска от тях. Те завършват с издигането на тази кандидатура. Продължаващите срещи са вече дело на самите партии с номинирания кандидат в лицето на г-н Беронов. И по този начин всички без изключение казаха, че за тях тези консултации са изпълнили своето предназначение. Сроковете наистина са такива, че решенията трябва да се взимат много бързо. Аз лично смятам, че към началото на следващата седмица, когато вероятно и инициативният комитет ще бъде готов, ще имаме подкрепата и ще можем да се занимаваме с организационна работа. Мисля, че нашият конкурент г-н Първанов доста ни е изпреварил в тази организационна техническа част и ние трябва да наваксаме това изпреварване.
– Кой ще седи най-добре до Неделчо Беронов като кандидат за вицепрезидент?
– Според мен трябва да е човек, който е известен, да не е силно партийно изявен. В този смисъл всички партии казват, че нямат свои претенции и са съгласни, че това трябва да е дело на номинация на г-н Беронов с консултации с подкрепящите го политически формации.
– Какъв може да бъде лозунгът на Неделчо Беронов?
– Лозунгите имат тази специфика, че съдържат в себе си обикновено ценностен елемент. Аз съм привърженик на такъв ценностен елемент, който не е лъжовен. Ще дам обратен пример, за да бъда ясен. „Социалният президент“ съдържаше в себе си ценностен елемент като послание. Говоря за лозунга на г-н Първанов преди 5 години. Но се оказа лъжа, защото президентът няма компетенции в социалната област. Президентът е обединител на националната ни общност. Той я представлява на най-високото равнище на институциите, пази достойнството на националната общност в този смисъл. Аз лично бих казал, че „достойният президент“ изключително много отива на един много почтен човек като г-н Беронов. Но това е абсолютно лично мнение, не е мнение на моята политическа партия. Просто казвам как аз си го представям. Надали някой би оспорил достолепието, което излъчва г-н Беронов, защото когато говорим за мажоритарен избор, трябва да говорим и за качествата на самата личност. Това е точно достолепен българин, пазещ спокойствието и стабилността на властите, на институциите. Това е била неговата задача като шеф на Конституционния съд. Мисля, че тук има съвпадение между ценностно и пиарско послание.
– Обидена ли е г-жа Мозер на партньорите си от 8-странния формат?
– Понятието обида в българската политика не го познавам. Не му знам дефиницията. Зная, че много често твоето мнение, твоето предпочитание може да не бъде общоприетото. Зная, че правим компромиси в различни етапи от заниманието си с политиката. Зная, че има ситуации, в които се усещаме печеливши, и ситуации, в които се усещаме губещи. Това е политика. Да се поставиш ти, независимо кой си, пред всички, над всички е абсурд. Мисля, че който го прави, бърка.
– Как си обяснявате тази промяна с позицията на БЗНС-НС в последния момент, с номинацията на Анастасия Мозер и замразяване на участието в преговорите? Именно г-жа Мозер критикуваше забавянето на преговорите, а след 6 месеца реши, че може да бъде номинирана от собствената си партия.
– Тя не го е решила, доколкото аз зная. Тя е номинирана. Не е дала съгласието си и е заминала за чужбина.
– Последната информация е, че е в България и не желае да говори с никого.
– Аз разбрах, че е отпътувала. А това, че не желае да говори с никого, ако е в България, е много лошо. Ние сме публични хора. Дори и да нямаме желание, разговаряме с медиите, защото това е наше задължение.
– Евентуално участие на Бойко Борисов на президентските избори може ли да провали плановете на десните партии за достигане на техния кандидат до балотаж?
– Тук ще ви отговоря първо по принцип и след това съвсем конкретно. Моята професия е историческото познание. В историографията думата „ако“ не съществува. Случило се е това, което се е случило. Това е и близкото с политическата работа. Думата „ако“ в политиката няма почти никакъв смисъл, защото започваме да интерпретираме неща, които вие, журналистите, или политолозите можете да правите. Това е вашият занаят. Но аз да коментирам „ако“ не виждам смисъл. Мога да коментирам факти. Аз съм чул от г-н Борисов, че той няма да бъде кандидат. Това съм чул и за мен това е факт.
– Все пак не трябва ли да сте подготвени за всякакви варианти?
– Тази подготовка означава анализи, хипотези, които се разработват в щабове и в партийни централи и не са предназначени за публиката. Ние, специално ДСБ, се стремим да обхванем всички възможни варианти, да ги разработваме, да ги обсъждаме, но ги представяме пред публиката тогава, когато са станали факт. Иначе ще се превърнем не в политическа партия, а клуб за анализи.
– Според едно социологическо проучване, според което до балотаж имат шансове да стигнат Георги Първанов, Неделчо Беронов и Волен Сидеров. Участието на Волен Сидеров в президентските избори може ли да изиграе лоша шега на десницата?
– Ще ви отговоря с числа, не с проценти. На последните избори, които са се състояли в Република България за Народно събрание доверието в десницата е в рамките на около 700 000 избиратели при една тежка трудна партийна битка, каквито са парламентарните избори. Това са гласовете на хората, гласували за 3-те парламентарни групи, които са в момента в опозиция. За ПГ на „Атака“ са гласували около 290 000, близо 2 пъти и нещо по-малко. Общ кандидат на десните партии означава 2 пъти повече доверие, ако вярваме на тези числа, това са фактите, всичко останало е прогнози. Аз винаги правя за себе си изводите от реалните гласове на хора, подадени на последните избори. От тази гледна точка моят отговор на вашият въпрос е, че на балотаж ще бъдат г-н Първанов и г-н Беронов, защото това са гласовете на избирателите от последните избори.
– Приемате ли отказа на Петър Стоянов да е кандидат на десницата като опит за бягство от политическа отговорност при евентуална загуба?
– Не.
– Смятате че е взел рационално решение?
– Харесва ми вашата дума рационално. Ще го кажа на български – разумно решение. Това е в резултат на обсъждане, на здрав разум, че това е печеливш път за една победа на президентските избори и наистина го наричаме както вие го нарекохте – разумно решение.
– Свършиха ли кавгите в дясното пространство?
– Дано кавгите са свършили, но споровете в различията не могат да изчезнат. Те са продиктувани по естествен път. Това е различен възглед, който се споделя от големи групи хора, става дума за гражданско общество, в което има различия вдясно за проекти, за перспективи. Това е причината да ги има тези партии. Говоря основно за СДС и ДСБ. Някои от по-малките формации имат специфични дейности, с които те спечелват доверие на по-ниски равнища. Всичко това е реалност от гледна точка на самите избиратели. Като говоря за тези 700 000, аз зная, че за нашата партия ДСБ са гласували 235 000, за коалиция ОДС са гласували 290 000 и за колегите от БНС са гласували над 170 000. Ето разнообразието. То е продиктувано от самите избиратели, защото на тях са им предложени варианти за избор и те са упражнили своето право на глас. Тук не става дума за кавга, тук става дума за различие. Тези различия са отишли в момента абсолютно на заден план, защото ние сме в подкрепа на един мажоритарен кандидат.
