„Данните, с които разполагаме, показват, че в годината, в която дадена страна приеме еврото, допълнителната инфлация от този факт е в размер на 0,3%. Това е влиянието върху основната инфлация за годината от приемането на еврото.
Когато през 2014 г. Латвия се присъедини към еврозоната, допълнителната инфлация нямаше и 0,3%. Когато говорим за очаквания ефект върху нашата икономика, трябва да гледаме най-вече балтийските държави, защото и те преди това бяха в борд.
Тоест, това, което се очаква за страната ни от въвеждането на еврото е, ако да кажем за 2024 г. се очаква инфлация от 5%, например, то тя да бъде 5,3%, което е нищожно допълнително увеличение“, обяви пред businessnovinite.bg Пламен Димитров, председател на КНСБ.
По думите му валутният борд към момента потиска доходите у нас. Но хубавото е, че преминаването от борд към евро е много лесно.
„Бързооборотните стоки, тези с най-ниски цени, ще поскъпнат най-много. Това са кафето, минералната вода, вафли и други подобни. Да кажем, ако сега едно кафе от машина или бутки е 70 стотинки, то при приемането на еврото очаквам да стане 50 цента или 1 лев.
Основните стоки от потребителската кошница като хляб, мляко, сирене, ще поскъпнат с тези 0,3%, така че няма повод да се страхуват хората“, обясни Димитров.
„Ефектът на еврозоната е ускоряването на икономиката по ред макропричини. Бордът сам по себе си са милиарди левове- от рода на 18-25 милиарда лева, които стоят заключени в БНБ. 80% от тези пари ще бъдат свободни за икономиката, когато приемем еврото.
Тези пари са еднократна инжекция за икономиката ни. Когато машината на еврото се завърти, нещата се станат по-лесни, по-лесно ще растат доходите, по-лесно ще привличаме инвестиции.
При балтийските страни наблюдаваме удвояване на заплатите след приемането на еврото в рамките на 10 години и това ни дава повод за оптимизъм“, каза още Пламен Димитров.
