Неудовлетворителна контраофанзива, несигурни съюзници, оръжейни доставки доста под обещанията, помощ за милиарди евро под въпрос, засилващ се натиск от Русия: пред Украйна се очертава мрачна картина почти две години след пълномащабното нахлуване от 24 февруари 2022 г.
Много решения, които ще определят хода на войната през 2024 г., остават в ръцете на Запада. Много други обаче са за украинците и те, в тревожно очакване на президентските избори в Съединените щати през есента, ще трябва да ги вземат сами.
Какво иска Украйна, какво може, какво вероятно ще направи и от какво зависи?
„Постоянен пинг-понг“
Русия очаквано си върна инициативата през зимата, след като дълбоките ѝ отбранителни линии затрудниха десетки хиляди украински военни в контраофанзивата.
„Много малко бе постигнато (през миналата година – бел. ред.) от Русия, а yj;gtiuytuyytrewqqwertytyuiop[[p[]po\можете да кажете същото и за украинците“, каза о.з. генерал-лейтенант Стивън Туити, бивш заместник-командващ Европейското командване на въоръжените сили на САЩ, за Си Ен Би Си. „В ситуация сме, в която, ако няма ясен победител, ще има пат и вероятно бъдещ замразен конфликт. Без нови запаси и финансиране и оборудване и хора за украинците… войната може да се наклони към руснаците.“
Украинската армия не храни илюзии. Идва война от нов тип, каза за Би Би Си Олександър Тарнавски, водил успешната контраофанзива на левия бряг на Херсонска област през ноември 2022 г. „Война на радиоелектронните дронове и наблюдението, променя се тактиката както на настъпващата армия, така и на отбраняващата се. (…) Следващата година ще е по-трудна.“
За Тибо Фуйе, научен директор на Института за изучаване на стратегия и отбрана към университета „Жан Мулен Лион 3“ във Франция, войната ще изглежда именно така, но това само потвърждава вече видяното на фронта в Украйна или в Карабах и Идлиб в Сирия, в последните години. Механизираната война с тежка техника от началото на конфликта отстъпи място на сегашния формат след провала на „блиц офанзивата“ на Русия към Киев, а това доведе до „война на изтощение, в която двете армии се адаптираха към и използваха новите видове технологии“, каза той в разговор с „Дневник“.
Задаващите се трудности по-рано обобщи главнокомандващият украинските сили ген. Валерий Залужни. В интервю, статия и колонка за The Economist той заяви, че войната е в патова ситуация предвид технологичното изравняване и изброи фактори (от радиоелектронната война, укрепване на бойната авиация и противовъздушната отбрана до нов подход към мобилизацията) които мога да променят това.
Простият факт е, че виждаме всичко, което прави врагът, и той вижда всичко, което правим.
Тибо Фуйе е съгласен: „Всъщност сме в тактически пат“ предвид високата степен на изтощение. Стига се до „постоянен пинг-понг“: една страна може да натрупа маса на въоръжени сили и техника, но после да я изтощи и да дойде ред на другата, продължи той.
Никой не може да се придвижи. Всеки може да получи само малки тактически победи без пробиване на фронта. Като в Първата световна война на Западния фронт. И двете страни прилагат иновациите.
Дългата война позволява на Русия да „адаптира стратегията и ефикасността си“, включително с преодоляването на украинската отбрана; затова ударите им са по-добри от миналата година, продължава Фуйе. „За украинците остава да се адаптират към руското адаптиране.“
Русия опипва почвата
В момента двете страни играят на „адаптиране“ основно по въздух. Докато дъждът и калта забавят войната по суша, тази игра илюстрират мащабните удари на Русия по Киев, Харков и други градове. Атаките с десетки убити в последните дни се превърнаха в тежко изпитание за украинската противовъздушна отбрана. Повечето ракети и дронове (стотици), изстреляни по Украйна, бяха прихванати. Но неприхванатите засягат тежко инфраструктурата ѝ. Само в Киев, в един конкретен удар, те оставиха хиляди без ток.
Готова ли е украинската противовъздушна отбрана за зимата, се обсъждаше от месеци, в очакване Русия да заложи на балистични ракети, затрудняващи Украйна, основно поради недостиг на нужните боеприпаси за съответните ПВО комплекси. Русия, обратно, натрупа запаси за зимата. Киев работи за децентрализиране на ПВО комплексите и енергетиката си и подсигуряване на важни обекти, но трудно можеше да защити Харков, който е много близо до фронтовата линия и вече стана средоточие на много руски атаки. Системата ѝ от всякакви (предимно руски, но все повече западни) ПВО комплекси, се нуждае от още установки и снаряди.
За Тибо Фуйе адаптирането на ПВО е „въпрос на маса“, огромно количество боеприпаси с всякакъв обсег. И най-високотехнологичните комплекси сами по себе си не предотвратяват малокалибрени заплахи като вълни от „дронове самоубийци“. Същият според него е проблемът с бойните самолети, които иска Украйна. Тя ще получи вероятно десетки (а и трябват стотици; САЩ засега не дават сами, а само разрешават на съюзниците да ѝ предоставят F-16), но те няма да направят революция на бойното поле, докато Киев трупа този капацитет месец по месец.
Към каквото и да се адаптира Украйна, руснаците непрекъснато ще я изпробват и това показаха последните руски атаки: Москва иска да разбере колко заредени са складовете на Киев с муниции за ПВО, особено в отсъствието на помощ от запад, която тепърва предстои (може би) да бъде одобрена от Конгреса в САЩ и от Европейския съвет.
Голямото неизвестно в уравнението: идва ли помощта
Украйна опитва сама да разшири производството си, но все повече разчита на Запада. Конгресът на САЩ месеци наред не постига съгласие за помощта за Украйна. Предизборно републиканците втвърдиха позицията си за отпускането на 61 млрд. долара за Киев и да обвържат с искания например за повече помощи за границата. Конгресът ще разгледа въпроса отново този месец. Увеличаването на собствената продукция изисква време. Предвид задънената улица руският президент Владимир Путин каза на годишната си пресконференция:
Украйна днес не произвежда почти нищо, всичко идва от Запада, но безплатните неща ще свършат някои ден, а, изглежда, това вече става.
Това не гарантира на Русия безоблачно бъдеще. Само през 2022 г. близо 750 хил. са напуснали страната. Инфлацията расте, кадри не достигат, санкциите все пак са бреме. Но истинският ефект на тези проблеми ще се усеща дългосрочно. Русия устоява с огромната си жива сила и военнопромишления си комплекс, дори с цената на стотици хиляди животи.
Дори тези помощи да бъдат получени, преизбиране на Доналд Тръмп за президент през ноември би изложило на риск помощта за Украйна. Бившият посланик на САЩ в НАТО и бивш пратеник за Украйна Кърт Волкър не смята, че връщането му в Белия дом би било катастрофа, и то не само заради удара по американкските интереси, а и заради посланието:
Ще се появят изображения с руснаци, които завземат различни места, с бруталност и т.н. Не мисля, че той би искал това. Но не е ясно какво би направил, за да опита да спре войната.
Унгарският премиер Виктор Орбан упорито блокира пакети на стойност 50 млрд. евро, нужни не само за армията, но и за заплати и пенсии, и разговорите с него продължават.
Двустранно Германия обеща да удвои помощта си от 4 на 8 млрд. евро (и да произведе стотици хиляди ПВО снаряди това лято), европейски страни изпревариха САЩ в доставката на ракети и танкове, а някои от обещаните оръжия в рамките на вече одобрена подкрепа предстои да бъдат доставени. Но и това няма да е достатъчно, дори ако Европа успее да разшири отбранителното си производство.
Какво да направи Украйна
Независимо от решенията в Европа и отвъд океана, най-тежките за хода на войната остават за самата Украйна. И тук сигналите, които идват от Украйна и Запада (а и Русия), в очакване на гласуванията за помощи, са разнопосочни.
Да чака и да се подготвя. В средата на декември се появи американска публикация, според която, след неуспехите на контраофанзивата, САЩ увещават Украйна да не преминава в контраатака тази година. Киев, обратно, иска настъпление, което да „привлече вниманието на целия свят“.
Може и трябва ли Украйна да си го позволи? „Политически и стратегически, не мисля, че ще е подходящо за украинското правителство да приеме това: да остави Русия да действа цяла година. Оперативно и тактически обаче е добро решение, след изтощението от контраофанзивата, за отпочиване и натрупване на маса“, смята Тибо Фуйе.
Политически липсата на офанзивни действия ще е трудно приемлива: трудно решение, особено пре преизбирането на Путин. Но тактически е най-доброто.
Нещо повече, „ако Украйна иска нова вълна мобилизация и изпрати послание за (изцяло – бел. ред.) отбранителна позиция, няма да е подходящо“, продължава Фуйе. „Всеки месец ще трябва да осъществяват малка тактическна офанзивна операция, за да отправят силно притегателно политическо послание за западните съюзници, но и за собственото население.“
Да удря в „гравитационния център“. Украинският президент Володимир Зеленски изрази друго предположение: без да навлиза в подробности, той каза пред „Икономист“, че Крим и Черно море ще са „гравитационен център“ на войната тази година. Ако се изолира Крим, атаките по Украйна оттам ще намалеят, а на Русия това ще покаже, че „хиляди руски офицери са загинали само заради амбицията на Путин“. Според Лондон една пета от този флот е унищожен само през последните четири месеца.
Черно море бе район на множество успешни операции за Украйна през 2023 г. Достатъчно тук е да се припомни последната: за десетки бе съобщено, че са ранени или изчезнали на големия десантен кораб „Новочеркаск“ след атаката в края на миналия месец.
Подобен подход би имал политическа стойност. Думите на Зеленски не трябва да се анализират буквално, но той „говори умно (…) Черно море и Крим и сега са гравитационен център“, каза Фуйе. С тези удари украинците „винаги могат да изпратят послание за унищожаването на руските сили в Черно море. Да съобщят за удар дълбоко в Крим и за „повишен контрол върху Черно море“.“
Да преговаря. „Ню Йорк таймс“ съобщи миналата седмица за настойчиво изпращани от Путин сигнали за спиране на огъня, но при замразяване на териториалното статукво. Този вариант изглежда неприемлив за украинците, които според редица проучвания все още не приемат териториални отстъпки. Това каза за „Дневник“ и Олексий Харан, професор по сравнителна политология в Националния университет Киевско-Могилянска академия (наследник на най-старото висше учебно заведение в Украйна) и изследователски директор във Фондация „Демократични инициативи“.
„Да, контраофанзивата даде разнопосочни резултати, но украинците не са готови за териториални отстъпки на Русия, каза той. Това би било погрешният подход. Руснаците открито казват, че украинците не съществуват освен като част от великоруската нация.“
Укротяването на агресора не работи: нито преди Втората световна война, нито сега, с Путин… Русия би използвала примирието, за да се подготви и да започне отново.
Единственият начин да се оказва натиск върху Русия е да се дадат да Украйна самолети и още ПВО системи и боеприпаси, продължава той.
Тръмп твърди, че би могъл да сложи край на войната „за един ден“ и да убеди лидерите, но не е известно как. Ако той спечели, Украйна ще трябва да се съобразява и с него.
8
Да мобилизира. Начинът, по който ще изглежда тази мобилизация, остава несигурен и поражда въпроси.
Проблемът не е само в числата: Зеленски говори за набиране на до половин милион души по искане на Генщаба, Залужни се въздържа да коментира. Ще се променят обаче и правилата. В законопроект правителството предложи, навръх Коледа, електронни повиквателни дори в чужбина, втвърдяване на мерките срещу отклоняване от служба, увеличаване на броя и промяна на правомощията на териториалните подразделения за набор (аналог на военните окръжия), ограничаване на правилата за отсрочка, намаляване на призивната възраст. Украински медии пишат за втвърдяване на граничния контрол; и сега мъже между 18 и 60 години не могат да напускат, ако не са многодетни бащи, но Киев се опасява, че забраната лесно се заобикаля.
Всичко това поражда съмнения и в управляващата партия „Слуга на народа“; властите се ангажираха с доработване на текста, който предстои да се разглежда този месец. Единственият консенсус в ръководството изглежда за нуждата от мобилизация, но решенията и начинът, по който ще се обявят, носят риск от напрежение в украинското общество.