Сдружението „Ангели на пътя“, с което родители и близки на убити в касапницата по пътищата деца и младежи се надяват да превърнат България в по-добро място за живот, излезе с отворено писмо, в което се предлагат идеи за законодателни промени, които да озаптят развилнелите се психопати с мощни коли, за които закон и правила са врата в полето.
Публикуваме пълния текст с надеждата оядените ни депутати да приемат присърце този апел на почернените родители, защото застраховани срещу зверствата на малоумниците по пътищата няма:
ОТВОРЕНО ПИСМО
ДО БЪЛГАРСКИТЕ СЕМЕЙСТВА И МВР
Уважаеми дами и господа,
От Сдружение „Ангели на пътя“ се обръщаме към Вас по повод на поредните екзекутирани невинни жертви. В случая, семейството от Пловдив, размазано от човек с типичен профил на български пътен убиец – млад шофьор с опит по-малко от година, но вече с множество нарушения, с превишена скорост, плюс разсейване с телефон.
Сигурни сме, че никой от вас не иска да бъде на наше място. Полагаме сериозни усилия това да не се случи, но, за съжаление, не просто не срещаме съдействие, а цензура, и, дори, заплахи. Включително от държавни институции.
В името на вашите деца и близки правим нов опит до вас да достигне поне част от информацията, която се крие или преиначава от политици, експерти, юристи и журналисти:
– Нашите деца и близки не са „загинали“ в случайни „пътни инциденти“, а бяха убити в предизвестени пътни убийства. От пияни, дрогирани и/ли каращи с несъобразена или твърде висока скорост пътни убийци. Пътни убийци без книжки, с десетки и стотици нарушения, хващани и пускани многократно. Пътни убийци, които нямат никакъв респект от властите в България.
– Всеки четвърти млад шофьор в България, между 18 и 25 години, катастрофира в първите 2 години. Някои леко или средно. Други остават завинаги инвалиди. Трети в кома. На този фон доскоро българските институции в лицето на МВР настояваха законът да се промени и на 17-годишни да се издават книжки за категории, за които сега се изискват 18 години. Само сериозната съпротива на нашата и други организации спряха този процес, но сме сигурни, че в близко бъдеще въпросът отново ще бъде на дневен ред.
– Около 7 000 водачи годишно са залавяни без свидетелство за правоуправление, някои нееднократно. Т.е., незаловените са десетки хиляди. Десетки хиляди потенциални пътни убийци карат без шофьорски книжки около вас и децата ви. Ако се чудите защо това е така – защото са предимно от малцинството, което скоро ще стане мнозинство. Представете си тогава какво ще е положението по българските пътища!
– Около 80-90 % от пътните убийци получават условни присъди. Което е синоним на абсолютна свобода, без никакви последици за тях. Всеки ден престъпници с условни присъди крадат, пребиват, изнасилват, осакатяват и убиват. За това „правосъдие“ годишно плащаме над 1,6 милиарда лева.
– Повечето пътни убийци не лежат в ареста. Защото, дори и да са убили с много висока скорост, алкохол, наркотици или заради липсата на книжка, тези най-тежки престъпления все още се квалифицират като „неумишлени“. Въпреки факта, че доброволно и съзнателно са предприели действията, заради които са екзекутирали поредния невинен човек.
– Останалите пътни убийци получават кратки ефективни присъди в общежития, обикновено 2-3 години. За заблуда на обществото това се нарича „затвор общ режим“. Оттам излизат за работа, през уикендите, за празниците и биват освобождавани предсрочно за „добро поведение“. Дори и да са убили 6 човека накуп заради алкохол и превишена скорост!
– В повечето случаи пътните убийци остават живи. Умират тези до тях в колата, тези пред тях на улицата, тротоара и пешеходната пътека. Или тези, върху които връхлитат със 150-200 километра на магистралите. Често убийците остават и съвсем здрави.
– 2,2 милиона евро коства на обществото всеки убит на пътя. Т.е. на всички нас. Данните са на Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“
– Между 8 и 10 милиарда лева са щетите от ПТП всяка година. Които пак излизат от нашите джобове. Данните са от интернет. Не можем да намерим официални, защото не е удобно да се знае колко губи от пътното беззаконие загиваща и загниваща България.
– Българските деца започват най-рано в ЕС да пият алкохол, да пушат, да дишат райски газ, да се дрогират. 1/3 от 15-годишните са функционално неграмотни. Част от гореизборените след няколко години ще започнат да шофират. И да убиват.
– 20 000 хиляди деца и младежи са извън сферата на образованието. Част от тях също скоро също ще бъдат водачи и ще карат без книжки. Без да имат елементарната грамотност, самосъзнание и обща култура за това.
– В Гърция за употреба на електронно устройство по време на движение глобата е 350 евро и отнемане на книжката за месец. За второ нарушение глобата е 2000 евро и година без книжка. Санкциите се налагат безкомпромисно. Защото изчислиха, че всяка трета катастрофа е по тази причина. Тук никой дори не говори за този проблем, глобата е 50 лв., не се прилага и е масова практика да се гледа в телефона не само на светофар, но и докато се шофира!
– Случаите на пътни убийства и тежък пътен травматизъм, които достигат до обществото, са само върхът на айсберга. За голяма част от тях никой не разбира, особено когато се случват извън София или извършителите са хора с връзки и големи материални възможности. Може да продължим с още много точки, но дори и да осъзнаете сериозността само на тези, пак ще има смисъл!
ОТДАВАМЕ ОБЩЕСТВЕНАТА И РОДИТЕЛСКАТА АПАТИЯ НА СЛЕДНИТЕ ФАКТОРИ:
– Много български родители са убедени, че точно тяхното семейство ще бъде пощадено във войната по пътищата. Да, някои ще имат този късмет! Други, обаче, не. В последните 20 години са убити над 20 000 души и са ранени над 220 000 души, като някои от тях са останали завинаги инвалиди.
– Други български родители се успокояват, че техните деца са добри и възпитани и лошото, случващо се по пътищата, не се отнася за тях. Добри деца бяха и много от убитите в нашето сдружение – ученици в Английската Гимназия и в НПМГ в София, във Френската в Пловдив, в езиковата в Стара Загора, студенти в икономически, технически и медицински университети. Между тях имаше стоматолог, капитан далечно плаване, бъдещ пилот.
– Суеверие, че ако се интересуват от тази тема и започнат да говорят, пишат, споделят и протестират, ще привлекат лошото към себе си. Несериозно и нелогично, особено за мислещи, образовани и интелигентни хора. Ще го привлекат, ако продължават да си заравят главата в пясъка. Какъв е смисълът от лепенките за нов шофьор или деца в колата на задното стъкло? Смятате ли, че това ще спре поредния агресивен пътен рецидивист, или поредния пиян или дрогиран, да връхлети върху вас?
Част от убитите деца и младежи от сдружението са били чакани с години или са били родени след няколко опита с асистирана репродукция. Немалка част от тях бяха единствени деца на фамилиите си и с тяхната смърт две кръвни нишки, оцелели през времето, бяха прекъснати завинаги.
– Някои от вас с повече финансови възможности купуват възможно най-скъпите коли на децата си. Безспорно е, че в определени ситуации те спасяват животи. Не и тогава, обаче, когато някой пиян или дрогиран с 200 се озове срещу тях. Или зад тях. Или отстрани. И най-сигурната кола няма да ги спаси, ако те самите решат да е напият, надрусат или да натиснат педала докрай и се забият в стена, стълб или дърво. Защото никой не им казва и показва колко лесно и бързо всичко приключва. Защото, от суеверие и за да не си развалят настроението, българските родители отбягват темата.
– Други изпращат децата си в чужбина и смятат, че с това въпросът със сигурността им е приключен. Рано или късно, обаче, те ще се приберат. За малко или за по-дълго. В организацията ни има убити млади хора, които учиха, живееха и работиха в чужбина. Някои се бяха върнали окончателно, други само за малко, за ваканция или да видят семействата си. За да бъдат убити от поредния пътен престъпник, създаден, поощряван и закрилян от българските институции-съучастници!
ПРЕД БЪЛГАРСКИТЕ РОДИТЕЛИ ЗАДАВАМЕ СЛЕДНИТЕ ОТКРИТИ ВЪПРОСИ КЪМ МИНИСТЪРА НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ:
– Докога ще се манипулира обществото, че основната причина за смърт и тежък пътен травматизъм е лошата инфраструктура? Няма спор, че тя е под всякаква критика, но основната причина е несъобразената и твърде високата скорост. В целия свят, в Европа и у нас. В различни европейски държави, включително и в съседна Гърция, в Дания, Австрия, Швейцария и др. автомобили се отнемат и за висока скорост. Тази мярка би спасила стотици от смърт и хиляди от инвалидизация всяка година, но дори не се споменава у нас!
– Докога ще се крие неоспоримия факт, че десетки хиляди шофьори карат без книжки? Десетки хиляди потенциални пътни престъпници и пътни убийци, които днес, утре, следващия месец или догодина ще инвалидизират или убият някой случаен човек! Шофирането не е неотменно човешко право, а е право, което се полага на тези, които имат съответния минимален образователен ценз и морален и поведенчески минимум!
След като заловените годишно са около 7000, някои от които многократно, очевидно цифрата на незаловените е в пъти по-голяма. Причината за Вашето мълчание и това на Вашите предшественици е, че повечето от тези хора са от етноса, който гласува за управляващите партии, т.е. за Вас. Тaзи омерта по въпроса вече е убила и осакатило хиляди досега! Колко още живота на невинни ще бъдат пожертвани, за да има кой да гласува за политиците, които съсипват България и българите?
– Докога ще се молим на МВР да се открият още няколко лаборатории за кръвни анализи, които да разрешат проблема с грешните полеви тестове? Ако всички са готови за 48 часа, както при Димо Алексиев и рали пилота от Варна, това елиминира проблема на невинните водачи, които заради фалшиви положителни проби с месеци остават без автомобили, а някои и без препитание. Нерешавайки този проблем ще се стигне дотам мярката за отнемане на автомобили на пияни и дрогирани да бъде премахната и пияните и дрогираните отново съвсем необезпокоявано да си карат и убиват, без да им се конфискуват колите.
Това ли е целта?
Ако утре вашият живот зависи от това днес пиян или дрогиран да бъде спрян, ще се заемете ли най-после с този проблем? Нямало кой да работи в тях! Дайте им половин, или дори една трета, министерска, депутатска или съдийска заплата и ще има опашка от желаещи!
– Докога ще се манипулира статистиката и по колко начини се прави? Ние знаем за няколко:
ранени и убити изобщо не се вписват в нея, починали след 30 ден след катастрофи се водят
починали по медицински причини, неясно в коя графа са убитите и ранените, при които
убийците са виновни по няколко начина – например висока скорост, алкохол, без книжка.
Според доклад на Министерството на правосъдието от 2024: „Нараства все повече броят на автотранспортните престъпления, които са свързани със шофиране след употреба на алкохол и наркотици“. Което се вижда и с просто око.
Т.е. абсолютно невъзможно е убитите вследствие на алкохол да са само няколко човека годишно.
КЪМ ЖУРНАЛИСТИТЕ, КОИТО УПОРИТО ЦЕНЗУРИРАТ ВЪПРОСИТЕ И СИГНАЛИТЕ НИ:
Сдружение „Ангели на пътя“ досега е изпратило на стотици от вас многобройни отворени писма, становища, сигнали срещу съдии, прокурори, адвокати и политици. До всички женски и родителски сайтове също.
Почти нищо от тях не е публикувано, споменато и коментирано от вас или от медиите, които представлявате. Въпреки че, в основата на всичко, което игнорирате, са съдбите на стотици убити и хиляди инвалидизирани българи през годините. И въпреки очевидния факт, че никой не е застрахован.
В същото време заливате ефира и страниците на изданията ви с цунами от ненужна информация и откровено плиткоумни клюки и глупости, на които се отделя неограничено време и място и хиперболизирате реалити формати и герои, които видиотяват младите поколения. Изпитвате ли удовлетворение от работата си? Спите ли спокойно нощем? Харесва ли ви бъдещето, което създавате за вашите деца и внуци?
Кога ще признаете публично каква е причината да пренебрегвате (почти) всичко, което правим и пишем в последните години – проблемът с пътните убийства и тежък травматизъм не е от особена важност за вас и обществото? Пишем неверни неща? Задаваме неправилни въпроси? Цензурата, която ви се налага и на която вие чинно се подчинявате и която се изразява чрез позволени и забранени теми и позволени и забранени хора, които да говорят по тях? Критиките към съдебната система? Които очевидно са тема табу за вас!
Това, че имитирате загриженост, като пускате статии за една незначителна част от убитите и правите репортажи от някои съдебни заседания, е един срамен минимум за отбиване на номера. И вие и ние знаем това. И друг път сме казвали, че е безумие години наред да се работи по тази тема по един и същи начин и да се очаква различен резултат. Или, всъщност, никой не иска различен резултат и намаление на убитите и ранените? Защото те са един много печеливш бизнес за адвокати, съдии и други по веригата.
Почти всеки път, когато говорим пред вас за действията на българските съдии по ПТП дела, казаното от нас не се излъчва. Не ви ли е неудобно да държите микрофоните пред нас и след това да не излъчите и секунди от казаното? Или да го изрежете в частта, в която става дума за българските магистрати? Не ви ли е неудобно, докато сте в Съдебната Палата за дело в зала до тази, в която се гледа убийството на Филип Арсов, да не отразите изобщо поредното скандално заседание, в което съдия и адвокат на убиеца отново се гавриха с паметта и родителите му?
Не си ли давате сметка, че така работите срещу себе си, собствените си деца и внуци?
Семейството от Пловдив можеше да е живо и здраво, ако живеехме в по-нормална държава. С по-нормално общество, което да изисква по-нормални политици.
Държава, в която шофьорите имаха респект от сериозни и реално налагани глоби, включително за скорост и за дигитални устройства по време на шофиране, а не минимални и предимно на хартия.
Ако имаше реално правосъдие, а не добре смазана машина за създаване и оправдаване на пътни престъпници, които се превръщат в пътни рецидивисти, а впоследствие и в пътни убийци.
Ако пътят беше построен така, че шофьорът да има възможност да избегне идващ насреща камион.
Ако, вместо на хилядите билбордове по пътищата да има реклами на хазарт, се демонстрираха поне част от нещата, за които говорим и пишем.
Ако на българските политици, експерти, юристи и журналисти им пукаше за живота на българите.
А на българските родители за семействата и децата им.
Можеше да са живи, но не са!
СДРУЖЕНИЕ „АНГЕЛИ НА ПЪТЯ“
