Висшият съдебен съвет (ВСС) разби на пух и прах предложените от управляващата сглобка промени в Конституцията. Съветът се събра извънредно днес сутринта, за да приеме становище по темата, преди ресорната парламентарна комисия да разгледа проекта за конституционна реформа, предложен през юли от 166 депутати от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. Вече обаче е ясно, че ГЕРБ се отмята от предложението 24 май да бъде вписан като национален празник в основния закон.
Предстои да се разбере и дали стоят зад подписите си за другите предложения – и за новата уредба на служебните правителства, и за възможността депутати и министри да имат двойно гражданство.
Становището на ВСС се отнася само за „съдебната“ част от проекта. Единственото предложение, което ВСС подкрепя, е предвиденото мнозинство на съдии, избрани от съдии, в Съдийската колегия.
Всички останали идеи са подложени на сериозна критика като тя е особено засилена по отношение на предложението за премахването на Пленума на ВСС и създаването на два отделни съвета, разказва „Лекс“. Според съвета това може да бъде направено само от Велико народно събрание. Само ВНС може и да намали мандатите на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, на главния прокурор и на членовете на ВСС – това са други предложения, свързани със съдебната власт в проекта.
Съветът вижда в много от предложенията намеса в независимостта на съдебната власт. Включително и с разпоредбите, които се отнасят до разпоредбите за механизма за разследване на главния прокурор.
„Очевидно е, че предложенията на законодателя за разделяне на ВСС на два органа и намаляването на мандата му, както и на тези на председателите на върховните съдилища и главния прокурор не съответстват на задължителното тълкуване на Конституционния съд (за ВНС, б.а.).
Накърнен е и балансът между властите с лишаването на президента на републиката от правомощието да назначава и освобождава председателите на ВКС и ВАС и главния прокурор, по предложение на Пленума на ВСС“, се казва в становището и се цитират решения на Конституционния съд.
Според съвета парламентът би надхвърлил своята компетентност. И ако допуска Конституцията да се изменя и допълва от Обикновено народно събрание, без спазване на процедурата, предвидена в основния закон, „нищо не може да осигури нейното особено място в правната система на държавата“ и „може да я направи жертва на прибързано изменение или временни интереси“. „Приемането на така предложените текстове би довело и до неизчерпаеми проблеми за съдебната система“, се казва в становището на съвета.
Пленумът обръща внимание на състава на Прокурорския съвет и по-специално на превеса на членовете, избрани от парламента. Предвижда се трима от кадровиците да бъдат избрани от професионалната квота, а шестима от Народното събрание.
Съветът недоумява и от предложението в правомощията на бъдещия Прокурорски съвет да влезе приемането на правила за общо методическо ръководство върху дейността на прокурорите. Това според кадровиците по същество представлява изземване на функция на главния прокурор и възлагането ѝ на административен орган, което е недопустимо.
„Даването на общи методически ръководства за дейността на прокуратурите изисква познаването в дълбочина на спецификите на прокурорската работа, каквато не би могъл да притежава този колективен орган, състоящ се от 10 души, от които само двама прокурори и един следовател, избрани от професионалната квота. Подобен подход би могло да се разглежда и като намеса в дейността на органите на съдебната власт“, изтъква ВСС.
Резерви има и към предвиденото орязване на правомощията на главния прокурор и приравняването му с всеки друг административен ръководител.
„Подхождаме с разбиране към стремежа на законодателя за редуциране на правомощията на главния прокурор, но тази фигура е задължителна за нормалното функциониране на прокуратурата, която е единен, самостоятелен и специализиран конституционен орган, натоварен със задачата да следи за спазване на законността.
Надзорът за законност и методическото ръководство, които главният прокурор осъществява върху дейността на всички прокурори, имат предназначението да осигуряват точното и еднакво прилагане на законите от всички прокурори при извършваните проверки и процесуално-следствени действия в досъдебната фаза на наказателното производство, във връзка с постигането на общата, конституционно закрепена цел на дейността на съдебната власт – защита на правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата“, смята съветът.
Друго предложение, което буди тревогата на съвета, е свързано с предвиденото правомощие на министъра на правосъдието да предлага прокурори и следователи за назначаване, повишаване, преместване и освобождаване от длъжност, а за съдиите – само за освобождаване. Така на практика се дава възможност на министъра да кадрува в прокуратурата.
Заедно със становището си, кадровиците ще изпратят на Комисията по конституционни въпроси и протокола от днешното заседание, защото Атанаска Дишева не бе съгласна с мнозинството и подкрепи част от предложенията за промени в основния закон.
