Чанъе е името на китайската лунна богиня. И на китайската програма за космически апарати за изследвания на Луната. Чиято крайна цел е през 2030 година Китай да установи първата човешка колония на спътника. И по този начин да спечели надпреварата със САЩ.
Пътуването на Китай в Космоса започва в 50-те години на миналия век, достигайки до първия успешен пилотиран космически полет през 2003 г. С нарастваща репутация, китайската космическа агенция CNSA осъзнава необходимостта да създаде програма за лунно изследване.
“Чанъе-1” (2007 г.) беше първият лунен орбитер на Китай, проектиран да създаде триизмерна карта на повърхността на Луната. Той успешно влезе в лунната орбита на 24 октомври 2007 г. и работеше до 1 март 2009 г., като според китайците им е дал безценна информация за ресурсите на Луната. Последваха още три мисии, докато през 2020 г. “Чанъе-5” върна на Земята проби от лунната почва. Космическият апарат постигна меко кацане в района на Океанус Процеларум и успешно събра приблизително 1731 грама лунен материал.
Кацна във Вътрешна Монголия на 17 декември 2020 г., отбелязвайки втория път, когато проби бяха върнати от Луната след мисията “Аполо”. Този успех през юни т.г. повтори и “Чанъе-6”, като донесе проби от южния полюс на тъмната страна на Луната. Истинският пробив обаче е в новината, че в пробите бе намерена вода, заключена в стъклени мъниста, разпръснати по лунната повърхност.
В изследване, публикувано на 16 юли в в списание Nature Astronomy, се описва “неизвестен лунен минерал”, наречен ULM-1. Кристалът ULM-1 се състои от приблизително 41% вода, с частици амоняк, които запазват молекулите на H2O стабилни въпреки големите температурни колебания на Луната. Този вид вода може да бъде потенциален “ресурс за лунно обитаване”, пишат учените в изследването си.
Има три вида вода, които могат да съществуват на Луната, според Юци Циен, планетарен геолог от Хонконгския университет, който не беше замесен в изследването. Съществуват вода и лед, които познаваме от всекидневието си, но и молекулярното съединение, наречено хидроксил, близък химичен роднина.
Предишни открития предполагат, че вода на Луната се е появила от вулканични изригвания. Последното изследване обаче твърди, че заключеният в стъклени мъниста хидроксил може да се превърне във вода под влиянието на слънчевите ветрове. Проблемът е, че “молекулярна вода” може да съществува само на лунните полюси, а на по-ниските ширини, където температурите надвишават 100 градуса по Целзий, се изпарява, казва Циен.
Разбирането за това как се съхранява водата на Луната насочва към разработването на технологии, които биха могли да превърнат хидроксила в питейна вода или дори в ракетно гориво. Появиха се и спекулации за отглеждането на растения на Луната.
Бързият напредък на Китай привлече вниманието на НАСА. И се заговори за отпадане на американските санкции, които пречат на съвместната работа на НАСА и китайската космическа агенция.
Китай обаче засега предпочита да работи с Тайланд. И избра за мисията на лунната си сонда „Чанъе-7“ космически метеорологичен монитор, разработен от Тайланд.
Мисията, която ще бъде изстреляна около 2026 г., ще изследва ресурсите на южния полюс на Луната в търсене на възможности за дългосрочно обитаване от хора. И плановете не свършват дотук, като целта е да кацнат астронавти на Луната до 2030 г. и да изградят изследователска база на южния ѝ полюс.
