ахари Бахаров е роден на 12 август 1980 г. в София. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Надежда Сейкова. Играе в множество постановки на Народния театър „Иван Вазов” като емблематичните „Дон Жуан”, „Хъшове” и др. През 2008 г. по големите екрани тръгва „Дзифт” на режисьора Явор Гърдев, за който актьорът печели редица отличия за представянето си. Във вероятно най-успешния роден сериал за новото хилядолетие той е в една от централните роли – тази на Иво Андонов. Отскоро Захари е водещ и на телевизионното предаване „Национална лотария”, което е в ефира на една от телевизиите с национално покритие. Има син на име Максим.
– Захари Бахаров е благозвучно и запомнящо се име. Особено добро стечение на обстоятелствата в професия като твоята. Мислиш ли, че името на човека може да предопредели професионалния му път?
– Не смятам, че името е определящо. Винаги можеш да си натъкмиш някое, което звучи добре. Ти сам определяш какъв ще станеш и колко добър ще бъдеш в дадената сфера.
– Догодина ще се отбележи вековният юбилей на ПФК “Славия”. Интересуваш ли се какво се случва с клуба, ходиш ли по мачове?
– Преди ходех, вече почти не. По принцип моите приятели са доста отдадени фенове на отбора, тартори на агитката и т.н. Аз не съм кой знае какъв привърженик, но заради тях се навих да участвам в Инициативния комитет за отбелязване на тази значима годишнина. Харесвам “Славия”, защото съм и момче от квартала, но не искам да се изкарвам голям ултрас.
– Като говорим за спортни предпочитания, да те попитам и за музикалните ти харесвания?
– Свеждат се до музика, основана на китарния звук. Харесвам много неща, но мога да отлича банди като Red Hot Chili Peppers, Arctic Monkeys и др.
– Ходи ли на концерта на Red Hot?
– Да, това ми беше третият техен концерт, на който присъствам, и смятам, че спомогнах в немалка степен за уникалната атмосфера, която нашата публика създаде. Това в рамките на шегата, разбира се, но пях от началото до края.
– Хемингуей е написал, че „късметът е момиче, което идва тъй предрешено, че как да го познаеш. Но бих си купил от неговата стока, с каквото и да е облечено и каквато и цена да ми поиска”. Ти „пазарувал” ли си от тази девойка и в какви количества?
– Смятам себе си за късметлия, въпреки че понякога е трудно да различиш малшанса от добрия такъв. Както го е казал човекът, девойката винаги идва облечена по различен начин. Понякога съм си казвал, че пиленцето ми е кацнало на рамото, пък после съм започвал да се чудя дали дадената възможност няма да се окаже динена кора. Но това са изборите, които правим в живота си, и хубавото е, че после не можем да се върнем и да проверим какво би станало, ако…
– Преди десетина дни един пич скочи от 13 км височина. Кой е най-големият скок в твоята кариера дотук?
– Точно тогава в Народния театър играехме “Хъшове”. Когато австриецът тръгна да се издига, представлението започваше, а в самия му край се приземяваше. Говорихме си с колегите как докато ние свършим нашата си работа, един човек отиде до стратосферата и се върна. Иначе смятам, че моят най-голям скок тепърва предстои. Феликс Баумгартнер освен страшно добре подготвен явно е и доста луд в добрия смисъл на думата. Аз се приготвям още за големия си скок.
– Съществува ли риск, въпреки класата и рутината, да се изложиш с дадена роля? Теб лично какво те държи на земята и ти помага при изграждането на всеки един образ?
– Хм, сложен въпрос. Винаги има възможност да се вземеш прекалено насериозно. Трябва да се гледаш в огледалото и да си винаги нащрек. Ако приемем, че досега съм се опазил от подобна излагация, то може би е било, защото съм имал късмет. Когато си обичаш работата, не те мързи, нещата ти се получават. Чакай да се овардя още 10 години и ще говорим пак.
– Вече те виждаме и в амплоато на телевизионен водещ. Какво те запали по идеята?
– Адски изненадващо бе за мен това предложение. Приятел от екипа на предаването ми се обади. Никога не ми е влизало в плановете участието в подобен проект, но се оказа, че по някакъв начин кореспондира с дългосрочните ми планове. Реших да опитам и ми стана забавно. Нямам намерение да ми се превръща в основна заетост.
– Имаше ли притеснения, че някой може да те заклейми като гонещ кинтите актьор?
– Имах, да. Част от тях идваха и от факта, че така ни учат в НАТФИЗ – да смятаме подобен род изяви за ниска топка, но аз намирам такова мислене за овехтяло. Смятам, че това е още едно проявление на т.нар. ентъртейнмънт и ми беше интересно дали ще се справя. Ще излъжа, ако кажа, че лотарията е щедра само към участниците.
– Ти доста снимаш, но играеш и в театъра. Усещал ли си злоба у колегите си за това, че си толкова търсен?
– Истината е, че ми пука все по-малко. Колкото повече време минава, толкова по-маловажно за мен е мнението на другите. Днес не се връзвам въобще за неща, които са ми „подпалвали” кецовете преди 10 г.
– Играеш и в Сатиричния, който отскоро е с ново управление. Би ли се занимавал някой ден с управленска, административна дейност под някаква форма?
– Нямам самочувствие,че мога да взимам правилните решения. Тoва е голяма отговорност, но никога не казвай никога.
– Има ли раздвижване на пазара по отношение търсенето на културен ентъртейнмънт или просто една малка група от хора се сегрегира все по-успешно? Ето че прожекциите на Led Zeppelin: Celebration Day минаха при страхотен интерес, прави се, да речем, фест в памет на Димитър Воев от “Нова генерация”…
– По-скоро налице е втората тенденция. Масата се забавлява с чалга.
– Отключи ли бащинството у теб някакви страхове, промени ли те?
– То внесе смисъл, подреди приоритетите в живота ми. Ако Макс е здрав и с него всичко е наред, нищо не би могло да ме изплаши. С него са свързани всичките ми опасения и всичките ми радости съответно.
– Ще задържи ли “Под прикритие” огромната си аудитория?
– Колкото по-дълго сериалът отсъства от екран, толкова повече се множи публиката му. След един месец, когато започне излъчването му, ще настане кървава баня, направо ще избием рибата.
– Не сте достигнали пика му?
– В никакъв случай. Според мен шумът около “Под прикритие” тепърва ще нараства, защото бе необходимо време всички да се запалят по продукцията и това вече е факт.
– Колко едра риба в подземния свят ще стане героят ти Иво Андонов?
– Ще видим, в момента сме на седми епизод. Когато си много голям, падаш от много високо…
– „Дзифтът”, който винаги ще остане по зъбите и венците ти?
– Ще принизя въпроса ти и ще кажа, че от този филм в устата ми остана един особено приятен вкус (смее се – б.а.). Надявам се да ми се случи отново нещо подобно, защото ми липсва възможността за по-дълъг период от време да се занимавам само с един проект, който ми носи такова удовлетворение. Да потъна в материята, защото само тогава кефът за актьора е в такива пропорции.
– И накрая един въпрос, който винаги задавам на актьорите – ако светът свърши през декември тази година, с какво от постигнатото от теб ще се гордееш и за какво би съжалявал?
– Надявам се светът да не приключи съществуването си толкова рано, защото още нищо не съм свършил. Аз съм си един калфа в моя занаят. Иначе стискам палци да останат и едно-две неща на цифров носител. Няма за какво да съжалявам.
