ЗАЩО: Нарязаната Дебора – две съдилища с 2 различни решения

Районният и Окръжният съд в Стара Загора драстично се разминават при тълкуването на едни и същи доказателства, когато преценяват за мярката за неотклонение на обвинения за жестокото насилие над 18-годишното момиче. Това се вижда от двете определения, с които „Сега“ се запозна.

Окръжният съд в Стара Загора публикува своето определение заради обществения интерес по случая, предизвикал огромно недоволство и протести. Районният съд обаче до момента отказва да предостави определението си, макар и с половингодишно закъснение да изпълни законовото си задължение да публикува споразумението, с което обвиненият за посегателството над младата жена в края на януари е бил осъден на 6 месеца пробация за друга лека телесна повреда, причинена по хулигански подбуди.

Въпреки нежеланието на съда за публичност обаче „Сега“ откри определението на съдия Тодор Минов. То е съвсем кратко и схематично – едва 3 страници. В него се казва, че за обвинения има обосновано предположение, че той е извършил престъплението, за което е обвинен – средна телесна повреда. По време на заседанието на 1 юли средната телесна повреда е описана така: изразяваща се в счупване на скула и нос и мозъчен кръвоизлив, и множество прорезни рани по тялото.

Съдия Минов не обсъжда повече медицинската експертиза, само я споменава, като изрежда събраните доказателства, сред които са и показанията на 9 свидетели, на пострадалата, протокол от претърсване и изземване и т.н. „Не са налице противоречиви доказателства, които да налагат обсъждане поотделно“, пише съдът в определението си.

Магистратът се спира на това, че според доказателствата обвиняемият е с трайни изградени престъпни навици, а извършеното е с изключително висока обществена опасност, като се имат предвид упоритостта и изключителната му дързост и жестокост. Има реална опасност обвиненият да се укрие, или да извърши друго престъпление, приема още съдът. Той е осъждан многократно, пише още съдът. И продължава: „Следва да се има предвид, че лицето е изградило трайни криминални навици, чувство на безнаказаност и престъпен почерк“.

Обвиняемият обжалва и така след 4 дни, на 5 юли, делото по мярката му се гледа от троен състав на Окръжния съд в Стара Загора. Председател на състава е Тоньо Тонев, а Мариана Христакева-Панова и Татяна Гьонова са членове, като последната е и докладчик. В залата съдите отделят 10 минути на делото, се вижда от протокола от заседанието им.

По делото се явява зам.-окръжният прокурор Георги Видев. Той пледира, че определението на районния съд, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, е незаконосъобразно и не следва да бъде потвърдено. „От събраните по делото доказателства, в частност от изготвената съдебно-медицинска експертиза, е видно, че на пострадалата не е причинена средна телесна повреда, каквото е обвинението за извършено точно такова престъпление.

Ако се касае за извършено престъпление лека телесна повреда, вероятно то би било от частен характер, поради което считам, че следва да бъде отменено определението“, казва пред съда прокурорът. Следва също толкова кратка пледоария на защитата и съдът се оттегля на 10-минутно съвещание.

След него определя, че изводите на първата инстанция за обоснованото предположение за авторството са верни. Пише още, че тезата на обвиняемия, че през цялата вечер на 28 юни си е бил вкъщи, е опровергана.

„Въпреки че липсват други очевидци на извършеното изключително тежко нападение и нараняване на Д. М., освен самата пострадала, по делото са събрани достатъчно косвени доказателства, чийто анализ сочи като автор на нападението и причинените увреждания именно обвиняемият.

Безспорно, начинът на извършване на тези наранявания е изключително жесток, като, това обстоятелство, наред с предишните осъждания на обвиняемия за квалифицирани леки телесни повреди, сочи и на реалната опасност същият да извърши престъпление“, пишат тримата съдии.

Според тях обвиняемият е „личност с висока степен на обществена опасност, склонен към прояви на тежка физическа агресия“. Но въпреки това, той трябва да бъде незабавно освободен, защото е причинена лека, а не средна телесна повреда, смятат съдиите. (Леката телесна повреда се преследва по частен път, без участието на прокуратурата. И по такива дела не се полагат мерки за неотклонение.)

„Колкото и многобройни да са уврежданията на пострадалата, засягайки, както главата, така и тялото и крайниците й, ако и да сочат на жестоко по своя характер деяние, в крайна сметка поотделно и в съвкупност, са причинили лека телесна повреда“, приема съдът.

Според тримата съдии съдебният медик не се е ангажирал да посочи, че мозъчното сътресение е причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота, т.е. средна телесна повреда. „Липсата на спомен за претърпяното от жертвата сама по себе си не сочи на такова увреждане, още повече, че след известно време пострадалата сама е станала, излязла е от апартамента и е посетила съседка от долния етаж, за да потърси помощ“, казват съдиите и пускат обвиненият.

„Разчитам цялата първа част от определението на ОС като „побутване“ на прокурора да си измени обвинението и да го направи съответно на събраните доказателства. Те ясно сочат мъчението, жестокостта и – ако щете – хулиганския характер на извършеното. Защо обаче прокурорът не изменя обвинението в адекватно, а пледира обвиняемият да бъде освободен, може само да спекулираме“, коментира във фейсбук адвокат Калин Ангелов.

„Сега“ направи опит вчера да се свърже със зам.-окръжния прокурор Георги Видев, но той нито отговори на позвъняването на мобилния си телефон, нито върна отговори на зададените по имейл въпроси.

ПОЗИЦИЯ

Съюзът на съдиите в България излезе с позиция по темата вчера, защитаваща окръжните съдии.

Според ССБ отношението към съдебния състав и най-вече към докладчика по делото е общностен провал – “на съдиите – защото очевидно не сме били достатъчно ефикасни да отстояваме ценностите на правосъдието, така че да заслужим доверието да бъдем чути спокойно; – на политическите власти – защото не са провели достатъчно убедителни политики, които да разясняват защо е вредно съдът да се обяснява извън делото; – на всички нас – защото позволихме призиви за линч на съдията, разпространяване на нейни лични снимки, на снимки на нейната къща с посочване на населеното място.

„Оповестяването на личните данни за наказателен съдия, освен че не носи никаква обществена полза и удовлетворение на пострадалите от престъпление, е опасно. Съдията от окръжен съд разглежда всякакви дела (включително убийства и дейност на тежка организирана престъпност), поради което е неморално да бъде злепоставян пред страните по всички други дела и да бъде превръщан в лесна мишена за всеки недоволен, психически неустойчив или за всеки общественоопасен, който е готов да мине границата, за да избегне тежка присъда“, пише най-голямата гилдийна организация.

„Дължим уважение на всички пострадали, не само на тези, които са успели да привлекат медийното внимание“, се казва още в позицията.

Според нея тъкмо емпатията и искрената загриженост следва да ни удържа от увлечението да се включваме във въздаване на „улично правосъдие“. „Уличното правосъдие“ и призивите за саморазправа със съдиите и обвиняемия е общ провал, не е поражение само за обезвластената чрез поругаване съдебна власт, но и за самите граждани, защото съзнателно или не те отприщват неуправляеми потоци на човешка агресия, които в един момент, при други обстоятелства, могат да пометат и тях, казва още позицията.

В нея се напомня още, че мярката за неотклонение не е присъда, че всеки е невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда, че Конституцията не допуска ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието.

„Справедливостта на процеса, по който се стига до присъда, не трябва да бъде поставяна в риск, включително като се създава съмнение, че от тук нататък поради публичния отзвук съдът ще бъде предубеден и ще се произнася безопасно за себе си“, допълва позицията.