Жители на две села във Врачанско избират кмет

Те посочват, че искат в селата да има развитие

Две села в област Враца днес избират кмет. В едното жителите са около 700 души, а в другото не стигат и 300 души. Въпреки, че жителите според последното преброяване са повече, имащите право на глас в с. Паволче са 540 жители, а в с. Люти брод са под 234.

Петя Нинова осиновила Сиси, която е момиче с увреждания. Привързала се към нея в дома, в който тя е медицинска сестра. Иска да ѝ даде това, което е дала и на рождените си деца, и на внуците си. Затова я води често в читалището, където самата тя ходи вече 30 години. Вече са запалени и двете.

Сега искат новият кмет да помага и на читалището, и на младите. „Селото да стане по-чисто, младите да им се създадат някакви мероприятия“, посочва Петя Нинова. Защото искат да живеят в с. Паволче. „Много е по-спокойно. Водата ни е от Балкана и се познаваме почти всичките“, добавя тя.

Пречи им обаче това, че в събота и неделя няма автобуси за Враца. Няма и по-късни линии. „Последният вечер е на пет часа и няма с какво да се пътува до работните места“, уточнява Нинова.

На промени се надяват и хората оттатък Искъра в село Люти брод, където също избират кмет. Най-важното за тях е той да е работлив. „Много са нещата, които трябва да се подобрят“, казва Лидия Иванова.

Тя напуснала Враца преди пет години и трайно се установила в селото, което харесала много. „Най-вече природата. Удобно ми е за пътуване за работа. Откакто купихме имота, във Враца не сме оставали да преспим дори“, посочва тя.

Досега не ѝ се е налагало да търси кметска помощ, но смята, че новият трябва да внесе нещо ново – да поработи за развитието на туризма, защото има условия. За да се превърне в една харесвана дестинация, според нея на с. Люти брод е нужно още малко – популяризиране и поощрение за местния бизнес, за да отвори подходящи търговски обекти, защото тези сега са недостатъчни, ако дойдат туристи.

И от едната, и от другата страна на Искъра хората ще отидат до урните, за да гласуват за най-важното – добруването на селото, но и на самите тях.