С приемно здание, съответстващо на „ранга“ ѝ, гара Варна се сдобива едва през 1925 г. Всъщност, това приемно здание е трето поред – първата гара на Варна е открита заедно с железопътната линия Русе-Варна на 07.11.1866 г. Тя е била построена близо до езерото, вън от крепостната стена на града.
Приемното гарово здание е било едноетажно и еднотипно с това на вилаетската гара в Русе, но с по-скромни размери и с малки, доста неугледни служебни помещения – концесионерите са били пестеливи и далече от нагласата да оставят след себе си запомняща се железопътна архитектура. Гарата е разполагала с три коловоза и е имала дървени перони за обслужване на пътническото движение. На тези перони между 1883 и 1885 година са слизали пътниците на легендарния „Ориент експрес“, преди да поемат към загадъчния Константинопол с някой от корабите на компанията „Лойд“.
Втората гара на Варна започва да работи от 1893 г. и е построена на около 150 м южно от сегашното приемно здание. Това е била сграда, подобна на първата – едноетажна тухлена постройка, с елементарно вътрешно разпределение и главна фасада, ориентирана към морето. Гаровата площадка е работела с осем коловоза. Основното предназначение на втората варненска гара е било да обслужва строителството на новото пристанище, което е трябвало да бъде завършено през 1900 г., но реално това се случва едва през 1906 г.
Активният стопански живот в началото на ХХ век бързо превръща Варна в една от главните врати на вносната и износната търговия на България. Морската железопътна гара от 1893 г. вече е с изчерпан капацитет и не е в състояние да поеме предизвикателствата на нарастващия почти в експонента трафик. Идва времето на третата гара на Варна.
За железопътната мрежа на страната ни сегашното приемно здание на гара Варна има всички основания в архитектурно отношение да бъде номинирано за първо място. Концесионерите Гладстоун и братя Бъркли и служителите от тяхната „Varna Railway Company“, строили Русе-Варненския железен път от 1864 г. до 1866 г. сигурно биха ахнали и забравили за своята английска сдържаност, ако имаха възможност да видят това архитектурно творение, чиито автор е арх. Никола Костов. По онова време арх. Костов е служител в Архитектурния отдел на Главна дирекция на БДЖ. Във връзка с поставената му задача той е изпратен в продължителна командировка, за да се запознае с най-новите тенденции с областта на гаровата архитектура в редица европейски страни. След завръщането си арх. Костов предлага като най-приемлива за бъдещата гара Г – образната форма, с идеята при бъдещо разширение конфигурацията на приемното здание да бъде допълнена до П – образна. Решението на арх. Костов е зданието да е ориентирано така, че дългата северна фасада да е обърната към града, а челната източна фасада да гледа към сегашния площад „Славейков“. Архитектурното решение, предложено от арх. Никола Костов е толкова прагматично, че позволява и сега ефективно използване на сградата: входът от север и изходът от изток изключват пресичането на потоците на заминаващите и пристигащите пътници.
Сградата на приемното здание скоро след въвеждането на гарата в експлоатация – високата представителна кула все още е без часовник
След извършване на предприемачески търг, чиято крайна стойност за онова време е 214 000 златни лева, строителството е стартирано през м. юли 1907 г. Грубите строителни работи от основите до покрива се изпълняват от български строителни работници. Някои от дейностите на обекта се изпълняват със силите на Поддържането по стопански начин. Със строителството са ангажирани и италиански архитекти и квалифициран персонал, които работят основно по интериора и външното орнаментно строителство на приемното здание. Свидетелство за стремежа при строителството да се използват изключително качествени материали е това, че мраморът и облицовъчните плочи са доставяни с кораби по Дунава от далечна Австрия. Главен ръководител на целия обект е началникът на Железопътна секция Варна – инж. Георги Петков.
Гара Варна – „морската“ врата на нашите Железници
Войните за национално обединение са причината строителството да бъде „замразено“ чак до края на 1919 г. Работите са възстановени през 1920 – 1921 г., като източното крило се строи от предприемача Тодор Капитанов, а окончателното завършване на приемното здание става под ръководството на предприемача Нико Станков. Застроената площ без тази на пероните е 2100 кв.м. Третата жп гара на Варна е открита официално и въведена в експлоатация на 03.03.1925 г., като кулата й в първите години е без знаковия за града часовник. Едва в края на 1929 г. е монтиран часовников механизъм, доставен от Германия. Под ръководството на секционния инженер Рафаил Горнев през 1939 г. са построени и навеси на пероните със стоманени носещи конструкции.
Поради това, че е проектирано преди Първата световна война, приемното здание е с богата фасадна щукатурна украса, която не е типична за строителния период 1918 – 1945 г., когато е градена новата гара. Сградата се отличава с много висока архитектурна стойност и е запазена в автентичния си вид. Тя е защитена като недвижима културна ценност.
Красиви архитектурни форми близо до морския бряг
Вътрешното разпределение на приемното здание е свидетелство за архитектурен размах и оригинално творческо мислене. При откриването на гарата в средата на 20-те години на миналия век, сградата е предлагала следните основни пространства и помещения: един просторен вестибюл с гишета за продажба на билети и таксуване на багажи; първокласна, второкласна и третокласна чакалня; бюфет; канцеларии с лице към перона; коридор свързващ вестибюла с бюфета.
Чакалните и бюфетът са в директна връзка с първи перон. В източното крило са предвидени аптечно отделение, кабинет на жп лекаря, отделение за поща и телеграф, помещение за пристигнали колети.
На втория етаж на северното крило са поместени канцеларии за секционния инженер по Поддържането и жилища за началника на гарата, касиера, чиновниците по движението , жп лекаря и няколко резервни стаи. На първия етаж на същото крило има едно отделение „Салон и чакалня“ за Негово Величество Царя.
Гостоприемните перони на морската ни столица
Вътрешно преустройство на чакалнята и билетните гишета се извършва през 1962 г. По същото време се удължава източното крило с цел увеличаване на площта за приетите колети и багажни пратки.
В периода 2004-2005 г. приемното здание на гара Варна беше основно реновирано. В рамките на това мащабно мероприятие се извърши цялостен ремонт на покривната конструкция, на фасадите и на часовниковата кула с подмяна на часовниците, което доведе до възстановяване на автентичния архитектурен облик на сградата. Направен беше основен ремонт на всички вътрешни инженерни комуникации, както и на служебните помещения в централната част и на пероните, което включваше и осветление, озвучаване и изграждане на система за видеонаблюдение. Напълно обновени са чакалнята, кафе-галерията и центъра за предварителна продажба на билети.
Гара Варна – красива и въздействаща по всяко време…
След промяна на интериора на цялата сграда, бяха обособени интересни вътрешни пространства и тя придоби съвсем различна, привлекателна и съвременна визия. За това спомогна и изградена нова система за ориентация и визуална комуникация за подобряване на организацията на потока от пътници. Значим принос в подобряване на културата на обслужване беше внедряването на система за транспортно подпомагане на инвалиди по комбинираната схема „микробус-влак-микробус“, като заедно с това в централната част е обособена зона за обслужване на трудно подвижни пътници.
Гарата обслужва и пристанище Варна-изток, както и индустриални клонове на много фирми.
С промени във вертикалната планировка на прилежащата територия на гарата се обособиха нови търговски и рекламни обекти.
Гара Варна е крайна гара за 2-ра и 9-та главни железопътни линии. Сега тя оперира с осем приемно-отправни коловози за пътнически влакове, безопасната експлоатация, на които се осигурява от електро-механична централизация.
Толкова много години пристигахме на тези коловози и слизахме на пероните им, преди да поемем към мамещия лазур на морето! Беше време, когато Варна и морето бяха достижими само чрез влаковете! Неподвластна на промените, вече век импозантната гарова сграда, която ни посрещаше, е ръкотворен паметник на стремежа към просперитет и високи европейски железопътни стандарти на нашите предшественици.
А и самата Варна едва ли би била толкова красива и запомняща се, без този архитектурен шедьовър с неговата докосваща южното небе часовникова кула…
инж. Иван Гогев
м. февруари 2025 г.
Използвани източници:
Станишев, Христо. „История на строежите и съобщенията в България от Освобождението до 1939 година“, София, 1948 г.
Деянов, Димитър. „Железопътната мрежа на България 1866-1975 г.“, София, 2005 г.
Гогев, Иван и колектив. „150 години железопътна линия Русе-Варна. 150 години железопътна инфраструктура в България“, Русе, 2016 г.
Атанасова, Ирина. „Опазването на архитектурното наследство на железопътния транспорт в България“, докторска дисертация в УАСГ, София, 2021 г.
Спомени на автора от негови инспекции по железопътната мрежа.
Фотографите са заимствани от: http://wikipedia.org и личния архив на автора.
Челна снимка: ДА – Варна
