Две години след като австралийският парламент прие Кодекса за договаряне на новинарските медии (News Media Bargaining Code), който задължи Meta (Facebook) и Alphabet (Google) да компенсират медиите за новинарското съдържание, което споделят на техните платформи, законът вече бележи впечатляващ успех. Австралийските медии в момента получават повече от 200 млн. австралийски долара ($133 million) годишно от големите технологични компании.
В условията на рязко намаляване на финансирането на местните новини, намаляване на броя на работните места в журналистиката и спешна необходимост от новаторски политики за поддържане на производството на висококачествени новини, австралийският медиен кодекс привлече значително внимание. Google и Facebook изсмукаха огромни суми от рекламните приходи от утвърдените медии, а законодателите по света все повече признават, че големите технологични платформи имат отговорността да подкрепят журналистиката от обществен интерес.
С по-малко фанфари други държави, включително Бразилия, Индонезия, Канада, Великобритания и САЩ, инициираха наскоро свои версии на австралийското законодателство. Както наскоро отбеляза Пиерик Жюдо, директор на портфолиото на новия Международен фонд за медии в обществен интерес, медийният кодекс се е превърнал в част от „меката сила“ на Австралия. През последните две години австралийски официални лица пътуват по света, за да го популяризират, предупреждавайки своите колеги, че Google и Facebook ще лобират усилено, ще харчат много и ще играят мръсно, за да предотвратят разпространението на подобни законопроекти.
По-специално Google увеличи усилията си за блокиране на такива закони. В много страни по-малките медии и онлайн изданията се притесняват, че медийният кодекс ще бъде от полза предимно за големите традиционни издатели. Възползвайки се от този скептицизъм и стремейки се да създаде раздор, Google договори частни сделки с избрана група канадски издатели и е готова да започне официални преговори с издатели в Южна Африка през следващите седмици. За да получат финансова подкрепа от компанията, издателите трябва да обещаят, че ще се въздържат от търсене на допълнителни компенсации в случай на приемане на нови закони.
Но Google отиде по-далеч, като активно насърчава тезата, че само големите медии се възползват от австралийския медиен кодекс. Това твърдение е фалшиво: както големите медии, собственост на Рупърт Мърдок, така и малките медийни организации в Австралия са се възползвали от закона. Country Press Australia, браншова асоциация, представляваща повече от 100 местни и регионални новинарски издания, и фондация Minderoo си сътрудничат с малки издания, за да улеснят колективното договаряне. В неотдавнашен преглед на новото законодателство австралийското министерство на финансите разкри, че досега са подписани 30 споразумения за финансиране, като някои от тях обхващат десетки издания.
Макар че медийният кодекс не е съвършен, той е ценен инструмент, който трябва да се укрепва, а не да се атакува. Една от критиките към австралийския закон е, че плащанията на технологичните компании към медиите се пазят в тайна. Канадската версия на кодекса, ако бъде приета, ще подобри прозрачността, като изисква от новинарските организации да разкриват тази информация пред регулаторните органи (но не и пред широката общественост). Канадският законопроект също така установява критерии за допустимост, като изисква медиите да отговарят на определени редакционни стандарти и да наемат минимум двама служители на пълно работно време. Освен това отговарящите на изискванията медии ще трябва да представят годишни доклади на регулаторния орган.
Бъдещите варианти на медийния кодекс трябва да включват разпоредби, които задължават сделките между медийните организации и технологичните компании да бъдат оповестявани публично и медиите, които получават финансиране от големи технологични компании като Google и Facebook, да използват средствата за подобряване на отразяването на новините. Информацията за това как цифровите платформи изчисляват стойността на новините, които разпространяват, и как определят графика на плащанията си, също трябва да бъде публично достъпна. Това ниво на прозрачност е от решаващо значение, за да се гарантира, че издателите на новини са третирани справедливо.
Освен това по-малките медии трябва да бъдат включени в тези кодекси, както подчертават организации за защита на медиите като британската Фондация за новини в обществен интерес, Южноафриканският национален форум на редакторите и бразилската Асоциация за цифрова журналистика. Правителствата от своя страна трябва да се въздържат от обединяване на кодексите в общи законопроекти, които налагат ограничения на свободата на изразяване и дават възможност на държавата да цензурира новинарското съдържание.
Както отбеляза наскоро бразилската журналистка Наталия Виана, тактиката на Google е отблъснала нейните поддръжници и е предизвикала ответна реакция срещу компанията. Изправена пред нарастващата популярност на австралийския медиен кодекс, Google прибегна до заплахи, като посочи, че ще спре да споделя новинарско съдържание, ако бъде задължена да плаща за него, и заяви на журналистите, че ще оттегли финансовата си подкрепа от медиите. В момента бразилските власти разследват компанията за потенциални „неправомерни практики“, свързани с усилията ѝ за лобиране срещу бразилската версия на законопроекта. Още в началото на май, точно преди планираното гласуване (на бразилския закон – б.а.), Google промени резултатите от търсенето си така, че хората, които въвеждат заявки, да получават резултати, в които се твърди, че предложеният закон ще разруши интернет.
Разочароващо е ограниченото отразяване на твърдата тактика на Google и Facebook (в медиите – б.а.). Тайните преговори между платформите и новинарските организации в Южна Африка, където отчаяни издатели бързат да постигнат споразумение с Google, защото не могат да си позволят да изчакат законодателния процес, илюстрират дълбочината на настоящата криза.
Финансирането на качествена журналистика изисква общи усилия и е изключително важно големите технологични платформи да дадат своя принос. Като се има предвид, че Google и Facebook се противопоставят на плащанията за авторски права, опитват се да избегнат плащането на данъци, обжалват глоби и лобират енергично, за да влияят на законодателите и журналистите, не е ясно дали те биха били склонни да приемат каквато и да е схема за финансиране. Но след като години наред те получаваха огромни печалби от разпространението на качествена журналистика, създадена от други хора, е крайно време да спрат да се бавят и да платят.
*Аня Шифрин
старши преподавател в Училището по международни и обществени въпроси към Колумбийския университет, е автор на книгата „Завладяване на медиите“: Как парите, цифровите платформи и правителствата контролират новините (Columbia University Press 2021)