Зверски заклан: Дядото на Радмила Шекеринска се бори да обедини Македония с „майка България”

Зверски заклан от просръбски шовинисти като деец за освобождението на Македония и обединението ѝ с България е прадядото на новоизбраната за заместник генерален секретар на НАТО Радмила Шекеринска – Александър Шекеринов от Щип. За това говори документ от Държавната агенция “Архиви”, с който прабаба ѝ Радка Шекеринова моли българските власти да ѝ дадат пенсия заради заслугите на мъжа ѝ. Парите са отпуснати почти веднага по Закона за пенсиониране на особено заслужилите в освободителните борби дейци, приет през януари 1943 г. Според архивите вдовицата на Александър Шекеринов е получавала обезщетение от българската държава.

А другият род на дамата, която бе в конкуренция с Мария Габриел за поста в Северноатлантическия пакт, е част от номенклатурата на Титова Югославия. Дядо ѝ по майчина линия – Никола Грашески-Грашето, е бил министър на енергетиката на Съюзна република Македония, а после и посланик в Румъния.

Нещо повече – изпълнявал е и функциите на главен преговарящ със Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) в момент, в който федерацията беше в обтегнати отношения със страните от Източния блок, но въпреки това търгуваше с тях.

Самата Шекеринска му е посветила хвалебствен пост в социалните мрежи преди 2 години. Тя пише, че той отдавна не е между живите, но остават спомените за честите му отсъствия и радостните връщания у дома, многото шеги, които още споменават, и обръщението към него с “чичо”, което трудно може да обясни на хората извън тяхното семейство. Публикувала е и снимка как Тито е отишъл на посещение в Съюзна република Македония за пускането на ВЕЦ “Вруток” – най-голямата водноелектрическа централа в страната.

За другия си род Шекеринска не е споменала нищо. Но през 1943 г. прабаба ѝ разказва в писмото до българските власти покъртителната история, че съпругът ѝ е бил прободен 80 пъти до неузнаваемост на 9 май 1928 г.

Семейството живеело в с. Трол (на 50 км източно от Скопие – б.р.). Александър Шекеринов отишъл на пазар в съседния град Свети Николе и към 7 вечерта тръгнал да се връща, но така и не стигнал до вкъщи. Около час по-късно го намерил кметът на селото, който минавал по същия път. Тялото било обезобразено. Трупът е идентифициран като Александър Шекеринов. Това са години, в които днешна Северна Македония е била контролирана от Сърбия.

Убийците и подбудителите не са разкрити.

Версии вървят из сръбските медии, но няма нищо категорично доказано.

Всичко това е описала в молбата си за пенсия за заслуги Радка Шекеринова от 30 април 1943 г., когато Скопие се управлява от българска администрация. В документа се казва още, че животът ѝ под сръбски контрол в последните 15 години никак не е бил лек. За мъжа си Александър Попхристов Шекеринов твърди, че е бил “добър българин и деец за освобождението и обединението на Македония към майката България”, но е “избоден с нож на 80 места”.

След смъртта му се грижела сама за трите им малки момчета, възпитала ги в български дух, като през цялото време била подозирана от сръбските власти. Радка декларира, че отговаря на изискванията на закона – не е получавала друга пенсия или месечен доход над 2500 лв., не принадлежи на организации против действащото държавно устройство, че не се е омъжвала повторно и че е от прочутото българско семейство Шекеринови от Щип.

Трима души са се подписали като гаранти за вдовицата, между които и дядото на бъдещия премиер Никола Груевски. След това тя си е издала и удостоверение от Шипската околия, че има български произход.

От 30 април 1943 г. прабабата на днешната заместник-шефка на НАТО започва да получава пенсия от България, но само до края на август 1944 г., когато страната ни се изтегля от земите на днешна Северна Македония.

За трагичната съдба на прадядо ѝ Александър пише и председателят на ВМРО Иван Михайлов. В том II от спомените си той разказва за протойерей Христо Шекеринов, баща на прободения 80 пъти с нож секретар-бирник на с. Трол. Попът бил член на Щипския окръжен комитет на ВМРО и затова бил арестуван и осъден на 15 години затвор от сръбските власти през октомври 1922 г. В крайна сметка обаче излежава само 2 от тях.

Братът на Александър – Борис, загива през 1916 г. в Първата световна война в битката между български и румънски войски край Тутракан. Сестра им Катарина пък е майка на бъдещия президент на Македония Киро Глигоров Той също е роден в Щип.

Защо обаче фамилията на днешната зам.-шефка на НАТО не е Шекеринова като на прадядо ѝ?

Вероятно това е станало след Втората световна война, когато Скопие се присъединява към Югославия. По-късно баща ѝ се жени за Елена Грашеска, дъщеря на Никола Грашески-Грашето от Битоля. И през 1972 г. се ражда Радмила Шекеринска.

Всичко това не е споменато в официалната ѝ биография. В нея се казва, че е била вицепремиер от 2002 до 2006 г. с ресор европейска интеграция и координация на чуждестранната помощ.

Другите високи точки в кариерата ѝ са два мандата министър на отбраната в правителствата на Зоран Заев от 2017-а до 2020-а и 5 пъти депутат от социалдемократическата партия СДСМ. Била е и неин председател за 2 години, но подава оставка след загубата на изборите през 2008-а.

Като политик критикуваше България за ветото за членството на Северна Македония в Европейския съюз. По този повод заявява: “Не искаме да сме заложници на тъмните страни на балканската история. Имаме история, с която сме горди, но трябва да се постараем да решим проблемите.”